Малко или повече всичко това се случи. Ако не друго, то главите за войната са доста верни. Един човек, когото познавах, наистина бе застрелян в Дрезден за това, че е взел чужд чайник. Друг човек, когото познавах, наистина заплашваше да избие след войната личните си врагове с помощта на наемни убийци. И тъй нататък.
Така започва една от най-емблематичните книги за Втората световна война, Кланица 5 на Вонегът, разказваща за ужаса от бомбардировките над Дрезден. Събитие, което в контекста на нашето съвремие изглежда жестоко и ненужно. И като че ли няма обяснение. Събитие от 1945 година. В сърцето на Европа.
75 години по-късно континентът е разтърсен от друг вид война. На пръв поглед между две цивилизации, между религия и демокрация, между консервативност и либералност. Войната има много имена. Резултатът е един. Невинни жертви. И страх.
Шокът от атаката срещу френския учител Самюел Пати, който беше обезглавен, защото е показал на учениците си карикатура на пророка Мохамед, постави за пореден път Европа в този контекст. По-късно Ница беше ударена отново от нападение, при което бяха убити още трима души. Скоро нападение последва и в Австрия. Страхът е заразно усещане. Че войната с тероризма продължава, а краят й на този етап не се вижда. Че сблъсъкът е колкото очакван, толкова непредвидим. И смъртоносен.
В РАЗРАБОТКАТА УЧАСТВАТ:
Георги Лозанов – медиен експерт
Мирослав Попов – политически анализатор и експерт по религиозни въпроси
Джелал Фаик – гл. секретар на главно мюфтийство
АВТОР: Боряна Райчева
ОПЕРАТОР: Владислав Топчиев
МОНТАЖ: Красимир Минев
