Финансовият експерт Кольо Парамов пише писмо до Ахмед Доган в края на 2008 г. Фрог нюз го публикува.
Здравей Ахмед,
Прочетох няколко пъти интервюто ти с Валерия Велева във в. „Труд“. Останах изненедан от тона ти и най-вече от това, че си се разбързал… За къде бързаш? 7 години стоиш, дремеш и чакаш, докато всички огладнеят, а днес бързаш да си първи да го съобщиш. Да не би да усещаш, че нещата отиват на лошо или търсиш оправдания? Я виж, на всички други при Станишев им е все едно – крадат, кротуват и мируват, мандат да мине, а ти си неспокоен… Значи нещо ври и кипи у теб или около нас…
Може би нямаше да реша да ти пиша, но издателят на в.“Земя“ Димитър Иванов, д-р на икономическите науки и филантроп, ме предизвика като постави пръст в раната. Той, за пореден път, интересно и нестандартно представя становището си за елита и лидерството. И акцентира в сравнителен план лидерските ти възможности и препятствията, които те спохождат. Димитър Иванов удачно и съвсем на място признава умението ти да говориш, но отива и по нататък – най-вече към демагогияга, която практикуваш.
Д-р Иванов съвсем прецизно уточнява: „Дълбоко премислените думи (на Доган) са голямото му предимство. Днес нито един партиен водач няма склонност към Сократовите размишления, не познава „Държавата“ на Платон, не е чел Джон Лок Хобс или Маркс, а си мисли, че върха на лидерството е „Принцът“ на Макиавели.“
Без да иска или съвсем нарочно д-р Иванов достига до най-важното си заключение, че ти като лидер ползваш много добре Макиавели, но нещо ти куца „защото върховното красноречие съчетава хармонично разума с морала. Ако словото без мисъл е глупост, то без морал си е обикновена демагогия.“
Именно към тази демагогия се насочих и аз. Искам да ти кажа няколко думи съвсем искрено в интерес на държавата ни Република България. Вече 7 години формираш и жалонираш перспективата на нашата държава. Ти лично, ясно и категорично, използваш маскирания до неузнаваемост стил на Макиавели и наглостта на всички около теб. Държавата ни не е на добър хал, тя е продънена отвсякъде и трудно ще се съвземе. Нужна ни е, Ахмед, друга политика, други политици, нужна ни е и твоята изолация.
Ти си най-виновният виновник за днешното дередже на България и колкото по-рано осъзнаеш този факт, толкова по-добре би израснал в очите си на философ и политик, а не на гол демагог и политически шмекер. Не искам да използвам силни думи. От тях човек настръхва, те обиждат, укоравят и обременяват личността. Но към теб друг подход не може да има. Трябва да си го кажем директно, ясно и силно. За да го чуеш и вземеш мерки.
Ако искаме да разберем за какво днес е загрижен Ахмед Доган трябва да обясним каква „лаборатория“ той сътвори от България през последните 88 месеца – тя е бедна и опърпана страна с двадесетина-трийсет нагли олигарси и две стотици техни последователи. За това състояние на нещата някой трябва да понесе отговорност.
Каква? Политическа, икономическа, социална или финансова?
Отговорям:“Всякаква!“ И ти, Ахмед, носиш голяма отговорност за абсолютно всичко, което става в България. Разбери, ти носиш огромна пряка отговорност за почти целия преход към пазарно стопанство у нас. Особено за последните 7 години. И най-лошото в този порядък е, че ти подцени логичната обвързаност на следващите икономически процеси и постави на преден план елементарната, простоватата и заимствана от олигархическите режими практика за сродяването на бандитизма с пазара.
Ахмед, ти си причина да няма регулация от страна на държавата и раждането на две дузини олигарси, свързани с наркокартелни интереси и снижаването на авторитета на политическата класа. Ти, заедно с Румен Петков, утвърди властващия след 2001 г. модел на политическата корупция. Рокадите, които започна проф. Петканов като вътрешен министър и най-вече стореното от Румен Петков, обезсмислиха съдържателно функционирането на МВР и вътрешната ни сигурност. Днес авторитетът на българското МВР е смачкан заради вашите експерименти по утвърждаване на зависимостта и регулацията в отделните избирателни райони. Което е чиста проба политическа корупция, гарантираща ви властова мимикрия. Тя буди омраза, защото чрез купуване на гласове получавате власт, а не защото имате прагматични идеи или осъзнавате националните приоритети.
Ахмед, след 2001 г. ти умело регулираше зависимостта на Царя и Станишев, а чрез тях определяше дневния ред на българската политика. И с това нанесе огромни икономически щети на България. Ако сравним условията за предоговаряне на външния дълг, ще видим, че страната ни загуби 1 милиард долара, а Милен Велчев стана милионер. Защото цялата регулация и поредицата от действия на правителството и парламента са договорени с ДПС, т.е с теб. Без знанието и съгласуването с теб дори не действа и парламентарният механизъм. У нас вече мрачно се шегуват, че без твоята дума човек не може и един дюкян да си открие.
Ахмед, цялата целенасочена парламентарна практика на ДПС се уповава на вредна, антидържавна дейност – чрез „диктат“ и „съгласуваност“ с теб, за да се прокарват интересите на определени олигарси. За да могат да продължават да трупат огромни печалби за сметка на държавния бюджет и европейските програми. Да вземем например загубите от сделката за ДЗИ – те са 85 млн. долара. От непродаването на „Булгартабак“ имаме щети са за 750 млн. долара, а от заниженото продаване на БТК сме ощетени с 1.2 млрд. евро. Или да вземем стореното от министър Николай Василев, който направи голям хаир на Людмил Стойков като му хариза 5 800 ж.п. вагона – това са все неща, които през твоята глава никога не могат да станат.
Тук не става въпрос за някаква си селска канализация в с. Дръндар, където изтекоха 1-2 млн. лева. Тук, Ахмед, става дума за загуби от 11.5 млрд. евро. Тук, Ахмед, ти надмина Тодор Живков и Огнян Дойнов, които за 4 години – от 1985 г. до 1989 г. – успяха да подведат 398 чуждестранни банки и да вземат 10 530 млрд. при унизително тежки условия. Най-неприятното в цялата история е, че работиш в ущърб на България, че ти не успя да разделиш философските си схващания като прочит от реалната материална сила на пазара. Абсолютна илюзия е схващането ти, че чрез няколко доволни, алчни, крадливи, но проверени и преданни към теб българи, ще можеш да преразпределяш националното ни богатство така, че те да бъдат достатъчно „представителни“ в държавата и достатъчно дашни към теб.
На фона на моделираната пропаганда, която внушава, че вождът Доган най-точно преценява, най-точно вижда и най-човешки и правилно отсъжда определени проблеми, скоро ще претърпиш пълен провал. Днес ти си хвален, ти си кумир за турците, но за тях ти нищо съществено не направи. И няма защо да се чудиш, че 350 чиновника са ни блокирали пътя към еврофондовете. Че тези читовници, според теб, са тъпи и неграмотни. Тези чиновници са повечето твои хора, Ахмед, извади им кадровите справки и препоръките за назначаване и ще видиш подписите на твоите кадрови корифеи.
Нима си забравил за тоталната подмяна на повече от 1 000 експерти, която започна след 2001 г. – тогава бяха освободени специалистите в земеделието, горите, екологията, все области, в които има толкова много европари. Наред с промяната на кадровия апарат, целяща да доведе до стабилизация и икономическо процъфтяване в районите със смесено население, дерибеите ти смесиха реалността с примитивната си представа за местното самоуправление.
Помниш ли какво стана в повечето общини, ръководени от ДПС? От една страна, турците в България те въздигат за гений, способен да сложи на мястото им всички българи, от друга, ти създават фалшив образ в изкривеното огледало. Образ на съмнителен тип, използващ парите, колите и яхтите на неколцината олигарси, обогатил се незаслужено и подло. Подобна маргиналност и зле фунционираща парламентарна практика изкривява развитието на България и довежда страната до радикализация на негатива. Радикализация на базата на неспособността, неадекватността на цялата политическа класа и на пълната й зависимост от теб, Ахмед.
В ДПС умишлено, вече пета година след изгонването на Осман Октай, поддържаш маргиналност заради страха ти. Оставяме на страна онези 400 000 долара, тяхното движение, получаване, разходване и присвояване. Те са ти най-малкият проблем като наличност, като сума, която е нищо за твоите възможности. Маргиналността постигаш чрез потискане на апарата на ДПС и това е далеч по-скъпо като условие, това е цената за твоето оживяване като политически лидер. Несъмнено като всеки малък диктатор и ти се страхуваш да не би някой исполин да те измести и бързо се допитваш до Макиавели: как да продължиш и как да се съхраниш като лидер на ДПС?
А утре?
Ахмед, ти използваш подходите на изпечен интригант като противопоставяш твоите министри един на друг. Така правеше и Т. Живков. Нищо ново, противопоставяш ги и после ги обявяваш за некадърни. Само това е начинът да устоиш „Азът“ си в ДПС с правото на последна дума. Да ти припомня ли за 2001- 2003 г. и Дикме, вече бивш земеделски министър, който е твърде прям човек. Това си качество той е придобил като кмет и като такъв е трябвало на всеки публичен въпрос да дава и публичен отговор.
Дикме започна да налага в ДПС новаторски дух
Той инициира друг модел на поведение и хич не се съобразяваше с теб, Ахмед, и с редица проекти по предприсъединителния САПАРД. Дикме имаше стил на общинар, на висока класа управленец и изобщо не искаше да чуе как и на кого, кога и какви гори да замени, кой проект да лансира и коя твоя инициатива, Ахмед, да ускори.
Разбирайки, че с поведението си Дикме става опасен пример в редиците на ДПС, ти, Ахмед, веднага стикова интрига и заигра със заместника му. Как? Като обеща на Кабил, че ще го направиш министър. А той като заместник трябваше да провокира Дикме. И Кабил започна да не изпълнява ролята си на втори човек в министерсвото, заряза САПАРД, влачеше проектите, насъскваше интригантите срещу шефа си. Дикме разбра плана ти, опълчи се срещу теб, подписа за продажбата на „Булгартабак“ и бе сменен.
Кой загуби от провала на сделката? България!
Щом издигна Кабил за министър още на третия месец той си повярва, че ще е за дълго пътеводна ти звезда в земеделието, възгордя се и в Европа постави под съмнение подписите на Дикме. Не след дълго проумя, че прекаленото му прилепване към теб може да му изиграе лоша шега и почна като везир да се увърта около султана. Ти, Ахмед, доста време го изтрая, но когато започна войната с Тадаръков и се видя началото на края на големите кражби от еврофондовете, Кабил ти стана необходим като изкупителна жертва. Сега в интервюто ти пред „Труд“ вече е обявен за некадърен. Как едва сега разбра, че е некадърен? А не беше некадърник, когато по програмата за селски туризъм се строяха хотели в Слънчев бряг. Ти не знаеше ли, че проектите на твоите олигарси минават, а на другите кандидати – не? Защо не се справи с неравноправието към българските граждани, което проявяваха Кабил и Тадаръков? Колко са тези граждани? Какви са – блъгари или турци? Защо се прилагаха различни критерии и изисквания към качествата на разичните кандидати? Тези практики, Ахмед, ти ги знаеш и ги толерираш.
Кой загуби от тях? България!
Ако Дикме и Кабил намерят достатъчно мъжество и решат да осветлят цялата схема, по която проектите на ДПС винаги печелеха финансови помощи от еврофондовете, за теб, Ахмед, в България изведнъж ще стане тясно. За каква неадекватност на Кабил говориш днес, когато до момента на смяната му като министър, той за теб бе най-адекватен? И най-информираният за това какви проекти могат и със сигурност ще бъдат одобрени в Брюксел. Да не би днешният министър да е адекватен? Нищо подобно. Човекът е като на луната, но земното му притегляне зависи от теб. Трябват му 10 години служба, за да научи половината от онова, което вече знаят Дикме и Кабил.
Те са другата опасност за теб. Ореолът им на верни на ДПС хора трябваше да бъде премахнат, за да не загасне твоят. Утре, когато проф. Цветанов се провали, защото въобще не е в час с новите еврозадачи пред министерството, някой от твоето обкръжение ще пророни: „Махни го тоя българин, той за нищо не става!“ Иначе на пръв поглед, според интервюто ти в „Труд“, в дневния ти ред прозира загриженост за България, но на практика ти работиш срещу нейните интереси.
Страната губи от твоето влияние върху властта. Трябва да се намери механизъм, модел за отстраняването ти, чрез който да ти отнемем възможността да поставяш в зависимост българското правителство. Да не би да останеш с грешното впечатление, че аз и моите колеги, изповядваме някакъв архаичен, старомоден национализъм. Нищо подобно. Но през последните години ДПС значително се отклони от първоначалния си замисъл да бъде политическа организация за отстояване на демократичните права и свободи на отчуждените български турци, включително и правото им да участват в управлението на държавата.
Днес ДПС се превърна в твой личен придатък, в „Доганова партия“ за бизнес развитие на олигархическа основа, а в най-близкото ти обкръжение паразитират неколцина алчни българи. Чрез тях ти управляваш българското првителство, регламентираш стила и практиките ни като равноправен член на ЕС и доминираш постоянно върху решенията на българския министър-председател. Той не е свободен, а зависим от твоята псевдокоалиционност и България е злепоставяна в Брюксел от теб и близки на теб хора като Румен Петков. Негативната оценка е предназаначена за вас и вашето олигархическо поведение, но в докладите пише името на България и нейното правителство, което бере срам пред света.
Ахмед, време е и ти да осъзнаеш, че българският министър-председател трябва да е далеч по свободен политик и държавник при вземането на важните си решения. Твоята комплицирана зависимост се представя винаги за модерна коалиционна култура, но това не е така, а точно обратно. Ти се стремиш и действаш по начин, споед който българският премиер да има статуса и функциите на перфектна политическа пионка – условия, които те изпълват много повече с ехидно удовлетворение, отколкото с държавническа мъдрост. А Кемал Ататюрк е казал: „Мъдростта на държавника е за всички!“.
А какво става, ако държавникът не е мъдър, а страхливец? Сега от кого най-много те е страх – от никого или от себе си? Отрицанието на отрицанието при теб е взело връх още в затвора, когато е трябвало да оживееш, но днес не ти дава мира и покой.
Споменах Ататюрк и ще добавя още нещо. В продължение на 80 години в Република Турция политическата класа се респектира от „пашите“ – от генералите. У нас тази наследственост е друго яче приета заради невъзможността нашите нови генерали след 1950 г. да осъзнаят необходимостта от реформи в точното време. От привидна, зависимостта на генералския пагон се превръща в услужлива и преподчинена към временния интерес на политическата класа, а не към идеала за държавност и държавна сила. У нас, Ахмед, след 1962 г. освен ген. Анев никой от хората с лампази не посмя да зададе публично въпроса – може ли да има коректив на една антинационална и крадлива политика?
Изяви се един Марин, изпуши една цигара пред шадравана до президенството и ти бързо го вкара вътре, за да няма следа от недоволство и бунт. Днес ген. Марин се забавлява и пуши на воля в кабинета си на вицепрезидент и изобщо не го е еня за онова, което бе говорил пред шадравана. А другите наши „паши“ -генерали (казвам „паши“, защото ти не ги признаваш за такива) са като славей в клетка. Гледат, виждат, но не могат да литнат. Защото традицията на Живков е наслоена във времето и заради един мундир и „нещо повече и скрито от другите“ те се превръщат в чиновници – ненадежни, апатични към съдбата на държавата и държавността.
Абсурдна ситуация! – ти, Ахмед, си „развяваш байряка“ с българските олигарси по луксозни яхти и супер курорти, пилееш чужди пари, гавриш се с българския парламент, в който се появаваш 2-3 пъти в годината, а същевременно дърпаш юздите на страната чрез правителство от измислени и продажни министри. Вместо да се застъпиш за ясна, независима и перфектна парламентарна практика, изискуема и валидна за парламентарната ни република, ти пращаш Данчо Ментата да изнася лекции по икономика от парламентарната трибуна. Мястото му е в затвора за куп приватизационни сделки от 1999/2000 г., за политическа корупция по време на изборите и за похарчените надежди и доверие на хиляди и милиони българи в демокрацията.
Ибрикчийството на Данчо Менатат не е достойнството на моя народ, то се проявава винаги от такива като него, които могат едновременно да пекат пици и да произнасят речи от парламентартата трибуна. Точно чрез тази безсъдържателна политическа класа, ти, Ахмед, ни баламосваш – че ти си човекът крепител на гражданския мир в България, че ти си властелинът на баланса, че ти владееш силата на разума в Нова България в условията на обединяваща се Европа.
Лошо, много лошо, Ахмед. Само нашите „паши“ – генералите, могат да те поставят на място, но тях ги няма. Те са като кафявите мечки – заспали, мекушави и готови за дълъг и вечен сън. Те нямат ни водач, ни сила, нито традицията като днешните им турски колеги, не смеят да се опълчат срещу икономическите безчинства на олигархията ни. Не смеят да въведат друг подход към правопорядките и държавността в България. И тук не става дума за никакъв преврат, а за дисциплиниращ ефект, произлизащ от авторитета на генералския елит. Този елит трябва да крепи високите морални устои и да съблюдава последователната държавна политика, водена в изгода на мнозинството, а не за рахатлъка на шепа шмекери.
Ахмед, интервюто ти в „Труд“е твоята интелектуална победа над българските политици. Но тя е пирова. Пирова, защото те започват бавно да осъзнават, че пътят, който им трасираш, е път за никъде, път към фалита. Но докато българските политици осъзнаят паднието си, някои твои довчерашни последователи започнат усилено да ерозират желязната ти организация. Подходът ти след 2000 г., в условията на една псевдоислямизация, чрез която целиш да промениш статуквото в Родипите, е крайно опасен и красноречив пример за твоето лицемерие.
Това, което стана в Златоград, Мадан, Рудозем, Велинград, ГоцеДелчевско, Девин и Доспат на пръв поглед говори за двуличното ти и съвсем умишлено натрапване на ДПС в друга, не българска национална програма. Тази програма до сега ти гарантираше реализация на хитростта ти, която в последствие при участието в управлението започва да се моделира като опасна зависимост. Неуспехът ти в Рудозем и избирането на Николай Бояджиев за кмет говори, че и сред тези заблудени хора вече има друг подход, а не се доверяват само на твоя. Голямата лъжа, която сътвори в Ардино, трябва да ти е показен пример, че чрез диктата и вмъкването на исляма в изборите като допълнителна подкрепа, е началото на края ти. Да, наистина, в чисто политически план ти си в началото на твоя край, защото твърде много ни подцени.
В началото, през 1990-1991 г., ти успя удачно да балансираш и да не допусна великотурския шовинизъм да зарази остро ДПС. Изолацията на Мехмед Ходжа и някои други негови съратници ти донесе име на политик с добра, умерена платформа. Но сега сгреши много… И когато осъзнаеш, че е така, ще поискаш да ни „надцакаш“ с исляма. Също като моделът на Бейрут. Щом разбереш, че губиш по места организации, хора и поддръжници, ще тропнеш по масата с израза: „Пазете мене, защото иначе Родопите ще пламнат!“
Това двуличие винаги те е преследвало и точно то е опасно за нашата държава. Заради твоето лицемерие, трябва да премоделираме българското политическо пространство както по обхват, така и като отношение към олигархията. Принудени сме да регулираме стремежа на политическата класа да обсебва властта, за да краде. Назидателната система, от която се нуждаем, е и нов прочит и ново отношение към демократичните ценности и свободния пазар. Не бива да оставим на власт кастата, на която ти да си преразпределител. Не бива да оставим неколцина скрити зад обществената сцена субекти с много пари да определят приоритетите на България и да назначават по своя воля министър-председатели и правителства.
Намекнах за исляма и съм много внимателен с това. Убеден съм, че и ти знаеш цената на тежкото противопоставяне заради теорията и практиката на зле разчетения и не добре обяснен ислям. В Корана изрично е оповестено: „Няма принуждение в религията. Насила наложен ислямът е невалиден.“ Напомням ти това, защото твоите хора по места твърде често слагат знака за равенство между ДПС и религията. Нека ДПС се развива като полтическа структура, но без диктата на скрития елемент от исляма. Това не е предупреждение, това е необходимост, заради общото ни бъдеще в България, заради просперитета на държавата ни.
През 1990- 1991 г. се отървахме от Босненския синдром и това стана не без твое участие. България помни добре това. Силата на разума ти от онова време явно днес е елиминирана от силата на парите. И си неадекватен да се саморегулираш. Необходим ти е коренно различен психомодел, в който ти – лидерът, да осъзнаеш, че си в тупик и си склонен в него да набуташ всички ни. Това не може да не се забележи, Ахмед, това е реалността.
И понеже стана дума за твоята двуличност, задължително трябва да направим паралел с управлението на Станишев. Ахмед, на страниците на „Труд“ ти се представяш като стратег, като безпогрешен и далновиден политик и фундаментално грешиш за Станишев, за Румен Петков и цялата им група, които не са БСП. Ти смяташ, че Станишев е в капана ти, тъй като му носиш на тепсия мандата. Нищо подобно! Сега ти си в неговия капан. Защото оттук насетне това вредно за България управление винаги ще се свързва с далаверите, в които участва ДПС. Това не е успешен геополитически ход за теб, това првителство е негодно, с краткосрочни интереси, което заради кражбите и зависимостта си от олигархията, очертава други рамки за възприемането на България в ЕС.
Липсата на цялостна, детайлна и технократска програма, както и лансирането в управлението на шепа нагодяи, ще порази твоята кариера на политик с възможности. Ще ти отнеме възможността да се докажеш като политик-държавник, а не да останеш само като доказан хитрец
През последните няколко години ти залагаш само на хитростта, а не бива. Хитроста ти е сериозна, но тя не работи за България, тя те праща на бунището на историята.
И затова интервюто ти в „Труд“ трябва да се възприема само като част от твоята политическа хитрост. Разчитайки на примиренческото поведение на българския народ и липсата на установени демократически контролни лостове към политиците, ти разиграваш фарс. В този уникален политически театър, ти, Ахмед, като главен режисьор и постановчик, недоволстваш от играта на определените от теб артисти. Следователно, те не са виновни, а този, който им е поверил ролите, т.е. ти! Невъзможно е да диктуваш постоянно сценария и приложението на изпълнителната власт, и да се възмущаващ от стореното. Идеите, програмите и целите, които обсъждахте цели три години на тристранните срещи бяха в съзвучие с интереса на ДПС. Тогава защо лицемерничиш днес? Нали през последните 7 години проводимостта и мащабът на действие на последните две правителства са параметрирани от теб.
Лицемерната ти загриженост за ситуацията у нас, изразена в „Труд“, е чиста проба презастраховка. Тя ти дава право в друг подходящ за теб момент да заявиш: „Аз нали ви казах още през август 2008-ма къде се намираме и как стояха нещата!“ Къде се намираме е ясно, но къде се намира личната ти отговорност в управлението на България?
Ахмед, накрая е редно да кажем как възприемаме перспективата, която ти искаше да ни създадеш. По този повод пак ще се позова на д-р Д. Иванов. Той уточнява: „Къде е изходът? Доган пръв го предусеща. Изходът е във формирането на силен технократски елит от българи и турци в ДПС – без ярки личности, но с европейска подготовка. Политици със среден ум, среден морал, без силни чувства, но подчинени на създателя си. На Ахмед. В този проект намираме и четирите принципа, формиращи лидерството. Но разумът, чувствата и моралът са предназначени за едни, а волята е в друг. Това е предизвикателството, което Доган поставя пред т.нар. политически елит, в условията на зараждащата се лидерска криза в България, Европа и света.“
Сигурен съм, че предизвикателството, за което пише д-р Д. Иванов, е провокирано не от искането на България да бъде една модерна и силна държава, а по-скоро вилает с европейски удобства. Да, само „политици със среден ум, със среден морал, без силни чувства“ могат да дойдат до яхтата и да ти докладват до къде са я докарали. Някои от тях вероятно ще се отчитат и с някоя пара, но това те и днес го правят, за какво бъдеще говорим. Утре е функция на днес. Тъй че сме длъжни да променим схващането ти за наличието на бъдещи политници със среден ум и със среден морал. И то не утре, когато вече би ги създал, а днес, когато чрез унижението и зависимостта ги възпроизвеждаш като такива.
Промяната на схващането ти може да стане само по един единствен начин – лишаването ти от лостовета на властта и изолацията ти в политическото пространство. Възпроизвеждането на модерни европейски еничари през ХХІ в. по твой образ и подобие, с твои маниери и манталитет, ни тласка към грубата азиатска действителност в края на Отоманската империя.
Уважаеми г-н Доган, днес не това е нашата действителност. И макар че сега около теб постояно се суетят някакви си хаджи Иванчо Пенчевци, с тях и техните жълтици ти не би успял да елиминираш вторично българските политици с друг мироглед и табиет, разичен от твоя.
Уважаеми г-н Доган,
Извинявай, че се обръщах към теб само с малкото ти име. Не сме се чували отдавна. Смятам, че последният път беше през пролетта на 2000 г. по време на конгреса на „Защита“, когато горещо ти препоръчвах да вземеш и да се запознаеш с пълномощника на президента Вл. Путин за Чечня. Тогава си спомних за още по ранната есен на 1978 г. и коридорите на Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Споменът бе за времето, когато бяхме проектирани и селектирани за политици и нещо друго, а ето, че днес Вие сте реализиран и утвърден политик. Обръщението ми към Вас във второ лице, единствено число, е знак за уважение, за по-голяма близост и искреност, а не е отношение, целящо провокиране и ехидност.
Г-н Доган, Вие много се отдалечихте от реалността, а това, на нас, българите, ни струва доста скъпо. Вашите братя, турците, Ви венцехвалят, но гладуват, и това няма да е за дълго. Сещам се за шведския журналист Бери Алмкнист, който дълги години изследва теченията в исляма и редицата особености в отношенията между мюсюлманите. Същият Бери в периода 1985 -1988 г. е имал многобройни срещи с Ахмед Шах Масуд – един от лидерите на афганистанските муджахадини.
В края на 1988 г. шведът докладвал изповедта на Масуд, направена в Панжерската долина. Масуд му доверил, че „този, който е решил да тръгне срещу афганистанския народ, само ще го принуди да гладува, но няма да е задълго!“ Тогава не вярвах на Масуд, но от главата ми не излизаше повикът му за отговорността и рискът, който някой бе поел, за да тръгне срещу Афганистан, без да се съобрази с реалностите.
В Булгаристан, както често се изразявате с усмивка, Вие поехте отговорността и риска. Не знам дали осъзнавате онова, което умишлено сътворихте за българската политика чрез настоящата подла политическа класа, но Вие носите несъмнено най-голямата отговорност. Това не е случайно. Това не е клевета, а самата реалност. Върнете се към нея, към реалността, която не се изчерпва с яхтата на Созополския бряг, а към другата реалност, в която живиее 90% от българския народ. Върнете се към реалността не само на думи и чрез разговори с г-жа Валерия Велева за пред читателите на в.“Труд“, а чрез практиките на Вашето правителство, правителството на ДПС. Сменете го и го натирете в историята. Тя ще отчете това важно и правдиво дело. Надеждата на българския народ е бързо да елиминирате Р. Петков, Станишев и олигарсите от властта. В края на това писмо ще Ви припомня една знаменита фраза на Моргън Фриймън във филма „Изкуплението Шоушенк“:“Надеждата е добро нещо, а нищо добро не умира“.
Г-н Доган, обикновено след дълго чаканата надежда, идва принудата, макар и да не е много желана.
С уважение:
Кольо Парамов
