„Не плачи, майко, не тъжи“ на Христо Ботев се превръща в македонска народна песен без автор. В книгата, която БАН издаде за Република Северна Македония, са описани много такива примери и те наистина са чудовищно много на брой, коментира пред БНТ проф. Ана Кочева от Института по български език към БАН.
- Реклама -
„От мига, в който е създаден македонският книжовен език, започва лавинообразна подмяна на фактите“, обясни тя. „Ние го приемаме лично, но това е начинът в Македония да се се допират до тази поезия“, допълни проф. Кочева.
„Нашата книга от БАН е 60 страници, за да може лесно да се чете. В Македония в спешен порядък отговориха с 4 тома от по 700-800 страници. Целта е да се покаже континуитет на македонския език във времето и пространството, т.е. че е започнал от 9 век“, разказа професорката. И допълни, че „имаме всички доказателства и документи, че това е прекодифициран български книжовен език“. Тя обясни, че не става дума за диалект, а за стилизиране и регионализиране на езика. При граматиката, която е гръбнакът на езика, цялата структура на македонската норма е българска, допълни Кочева.
„Ние сме сащисвани периодично от това, което става. „В Скопие се работи по метода „нямам докази, ама твърдя“. По силата на тази максима се развива цялата наука в Република Северна Македония. Те няма какво друго да правят, ако не манипулират историята на езика и художествените произведения. Няма да имат какво да работят нашите колеги“, заключи тя.
„Не плачи, майко, не тъжи“ на Христо Ботев се превръща в македонска народна песен без автор. В книгата, която БАН издаде за Република Северна Македония, са описани много такива примери и те наистина са чудовищно много на брой, коментира пред БНТ проф. Ана Кочева от Института по български език към БАН.
- Реклама -
„От мига, в който е създаден македонският книжовен език, започва лавинообразна подмяна на фактите“, обясни тя. „Ние го приемаме лично, но това е начинът в Македония да се се допират до тази поезия“, допълни проф. Кочева.
„Нашата книга от БАН е 60 страници, за да може лесно да се чете. В Македония в спешен порядък отговориха с 4 тома от по 700-800 страници. Целта е да се покаже континуитет на македонския език във времето и пространството, т.е. че е започнал от 9 век“, разказа професорката. И допълни, че „имаме всички доказателства и документи, че това е прекодифициран български книжовен език“. Тя обясни, че не става дума за диалект, а за стилизиране и регионализиране на езика. При граматиката, която е гръбнакът на езика, цялата структура на македонската норма е българска, допълни Кочева.
„Ние сме сащисвани периодично от това, което става. „В Скопие се работи по метода „нямам докази, ама твърдя“. По силата на тази максима се развива цялата наука в Република Северна Македония. Те няма какво друго да правят, ако не манипулират историята на езика и художествените произведения. Няма да имат какво да работят нашите колеги“, заключи тя.