С указ на президента Самуил Ардити бе награден с орден „Стара планина“ първа степен за изключително големи заслуги за двустранните отношения между България и Израел.
Големият приятел на България – българският евреин, спасен от Холокоста, Самуил Ардити почина тази година в Израел.
Той е роден на 18.09.1935 г. в София, в семейството на Рашел и Бениямин Ардити. Баща му, роденият в гр. Русе виден български евреин от ХХ век Бениямин Ардити, е братовчед на единствения лауреат на Нобелова награда от български произход – Елиас Канети, чиято майка Матилда Ардити е също от Русе. Фамилията Ардити е с древни корени и води началото си от градчето Ароди в Испания. Документирано е, че прародителят им Мойсей Евен Ардити е роден в 1320. Неговите синове и внуци са били лекари и астрономи в двора на испанските крале. През 1650 г. Ардити се преселват в Ливорно, Италия, а оттам в Солун, след което в 1700 г. през Одрин и Шумен се установяват в Русе около 1820 г. В дунавския град Ардити стават влиятелни търговци с италианско поданство. В книгата си „Факел в ухото“ Е. Канети посвещава на Б. Ардити цяла глава, наречена „Ораторът“. В нея, както и в произведението си „Маси и власт“, писателят обрисува израстването на “братовчеда Бернард“ от ученик-бунтар – до един от водачите на българското еврейство и борец срещу антисемитизма. Бенямин Ардити председателства Българо-палестинското дружество през годините преди Втората световна война. През 40-те години на ХХ в. Бенямин Ардити става фактор в делото за спасяването на българските евреи и сдобиването им с разрешение за легално изселване във възродената държава Израел. Там става три пъти депутат в Кнесета. Оставя огромна колекция и документи за историята на българските евреи и от книги, част от които написани от самия него.
Отраснал в такава обстановка, Самуил Ардити започва образованието си в едно от двете еврейски училища в София, но не успява да го завърши, поради секвестирането на сградата от германците през войната и заради последващото му закриване от отечествено-фронтовската власт. Заедно със семейството си се изселва в Израел по време на голямата алия през 1948-49 г. След завършването на средното си образование С. Ардити служи като рейнджър в израелските сили за отбрана /ЦААЛ/. Завършва строително инженерство в Техническия университет в Хайфа и до пенсионирането си упражнява високоотговорната си професия. С. Ардити наследява и достойно продължава обществено-политическата и изследователската дейност на именития си родител. Пише голям брой статии и историко-публицистични студии на същата тема, публикувани в израелските и българските медии. Не се съобразява с политическата конюнктура в двете страни. Член е на Централния съвет на израелската партия „Ликуд“. Неуморно действа за възвеличаването на ролята на България за спасяването на евреите, както и за поправяне на несправедливо ниския брой българите удостоени от института Яд-Вашем, Израел за лична заслуга с почетната титла „праведник на света“. Негов до голяма степен е и приноса за присъждането на този статут на последния засега, двадесети носител на титлата – дееца на ВМРО, кюстендилеца Владимир Куртев. Преживяното през онази епоха Самуил Ардити описва вълнуващо в шедьоврите си „Спомени от годините на Холокоста (1940-1943)“, Тангра-Танакра, 2013 г. и „Човекът, който изигра Хитлер“,Авангард принт, 2012 г., в които публикува неизвестни на българската историография свидетелства на живи участници на събитията. Последните му изследвания на същата тема са публикувани в сборника „Краят увенчава делото. /Сборник материали от международната научна конференция „Спасяването на българските евреи – събития и личности“, Фабер, 2018 г. Пътува всяка година на собствени разноски до България за да участва в различни научни конференции и медийни форуми, все в тая насока. За приноса си в приятелските отношения между България и Израел е награждаван със „Златна лаврова клонка“ на МВнР на Република България.
