24 ноември 2021 | 00:00
12
Мохадес Мирзае е първата жена пилот в Афганистан. За крехките си 23 години, тя вече е преживяла много, а преди три месеца съдбата й поднася ново изпитание – живота й се преобръща след идването на талибаните на власт. Това налага тя и семейството й напуснат страната, а сега Мирзае вече живее в София.
- Реклама -
„Не знам накъде да поема, но определено няма да се предам. Започнах да подавам кандидатури за работа като пилот на различни места в България, защото имам нужда отново да летя“, споделя Мирзае пред в. „The Guardian“.
„Пристигането в България беше единствената възможност когато имах тогава, но беше добра опция. Беше късмет, че имах тази възможност. Спомням си, че това беше на 15 август когато навлязоха в Кабул и стигнаха до летището. Никой не очакваше, че ще превземат Кабул. Трябваше да летя тогава, бях облечена с униформата си, бях подготвена, за да летя до Истанбул. Всичко беше много неочаквано, аз излязох от офиса към пистата и видях как хората тичат и бързат занякъде. Когато преминах през рентгена, за да ми проверят документите, там нямаше никого. Бях с колега от Северна Македония и се спогледахме и той ме попита къде са всички и аз отговорих, че не знам“, каза още Мирзае.
„Когато стигнахме до нашия самолет видяхме как хората се втурват кой да се качи първи на самолета. Аз започнах да крещя защо се качват, защото няма пилот“, допълни тя.
„Аз пристигнах на рождения си ден в България, беше много тъжен рожден ден. Рожденият ми ден е на 17 август“, каза още тя.
Мохадес Мирзае е първата жена пилот в Афганистан. За крехките си 23 години, тя вече е преживяла много, а преди три месеца съдбата й поднася ново изпитание – живота й се преобръща след идването на талибаните на власт. Това налага тя и семейството й напуснат страната, а сега Мирзае вече живее в София.
- Реклама -
„Не знам накъде да поема, но определено няма да се предам. Започнах да подавам кандидатури за работа като пилот на различни места в България, защото имам нужда отново да летя“, споделя Мирзае пред в. „The Guardian“.
„Пристигането в България беше единствената възможност когато имах тогава, но беше добра опция. Беше късмет, че имах тази възможност. Спомням си, че това беше на 15 август когато навлязоха в Кабул и стигнаха до летището. Никой не очакваше, че ще превземат Кабул. Трябваше да летя тогава, бях облечена с униформата си, бях подготвена, за да летя до Истанбул. Всичко беше много неочаквано, аз излязох от офиса към пистата и видях как хората тичат и бързат занякъде. Когато преминах през рентгена, за да ми проверят документите, там нямаше никого. Бях с колега от Северна Македония и се спогледахме и той ме попита къде са всички и аз отговорих, че не знам“, каза още Мирзае.
„Когато стигнахме до нашия самолет видяхме как хората се втурват кой да се качи първи на самолета. Аз започнах да крещя защо се качват, защото няма пилот“, допълни тя.
„Аз пристигнах на рождения си ден в България, беше много тъжен рожден ден. Рожденият ми ден е на 17 август“, каза още тя.
