„Българското земеделие не е достатъчно пазарно ориентирано. И това е следствие на това, че е в насипно състояние. И хората нямат вина за това. Но те са се фокусирали върху субсидиите като спасително средство. Тези субсидии се полагат на земеделците. Те поискаха да ги получат веднага. Така че нищо повече от това, което им се полага, не е решено. Реши се да им се дадат веднага“. Това заяви в студиото на „Събуди се” министърът на земеделието и храните Кирил Вътев.
- Реклама -
По думите му земеделието трябва да стане национален приоритет и няма никакво значение кой ще е министър. „Не трябва да се отклоняваме от тази тема. Трябва да имаме една 30-годишна прогноза, на базата на която да направим една перспективна програма за развитието на земеделието в България“, подчерта Вътев.
„Всеки български производител се бори сам. Ние се конкурираме с изключително добре организирани и мощни кооперативи. С много мощни аграрни камари. Ние сме единствените, които нямаме кооператив“, категоричен е земеделският министър.
Вътев подчерта, че има много причини за инфлацията и скока на цените. „За да имаме по-евтини продукти, трябва доста по-сериозни мерки да се вземат. Само вносът от Украина няма да реши проблема с цената на продуктите. Защото пуснахме още от втората седмица, откакто поех поста, една проверка на цените от рафта в магазина до фермата. За мляко и млечни продукти. Установихме, че най-големият дял от добавената стойност остава в търговеца накрая. На дребно. Стига се и до 70%“, подчерта той. И добави, че подобна е ситуацията и с всички останали стоки.
„В България липсва закон за търговията с аграрни продукти. Такъв закон ние нямаме. Липсва закон за кооперативите. А те са свързани. Лошото е, че всички искаме веднага да има резултат. Но имаме мерки, които не могат веднага да дадат резултат. Ако променим час по-скоро, тоест ако въведем закон за търговията с аграрни стоки, много неща ще се променят, защото в момента по-силният натиска по-слабия. А този натиск слиза долу до фермата и до полето, където вече няма кой да бъде натискан. Не можеш да натискаш градината. Тя трябва да бъде полята с вода, трябва да бъде наторена, трябва да бъде пръскана с препарати за растителна защита, за да оцелява продукцията. Тоест разходите там са едни и същи“, категоричен е министърът.
„Българското земеделие не е достатъчно пазарно ориентирано. И това е следствие на това, че е в насипно състояние. И хората нямат вина за това. Но те са се фокусирали върху субсидиите като спасително средство. Тези субсидии се полагат на земеделците. Те поискаха да ги получат веднага. Така че нищо повече от това, което им се полага, не е решено. Реши се да им се дадат веднага“. Това заяви в студиото на „Събуди се” министърът на земеделието и храните Кирил Вътев.
- Реклама -
По думите му земеделието трябва да стане национален приоритет и няма никакво значение кой ще е министър. „Не трябва да се отклоняваме от тази тема. Трябва да имаме една 30-годишна прогноза, на базата на която да направим една перспективна програма за развитието на земеделието в България“, подчерта Вътев.
„Всеки български производител се бори сам. Ние се конкурираме с изключително добре организирани и мощни кооперативи. С много мощни аграрни камари. Ние сме единствените, които нямаме кооператив“, категоричен е земеделският министър.
Вътев подчерта, че има много причини за инфлацията и скока на цените. „За да имаме по-евтини продукти, трябва доста по-сериозни мерки да се вземат. Само вносът от Украина няма да реши проблема с цената на продуктите. Защото пуснахме още от втората седмица, откакто поех поста, една проверка на цените от рафта в магазина до фермата. За мляко и млечни продукти. Установихме, че най-големият дял от добавената стойност остава в търговеца накрая. На дребно. Стига се и до 70%“, подчерта той. И добави, че подобна е ситуацията и с всички останали стоки.
„В България липсва закон за търговията с аграрни продукти. Такъв закон ние нямаме. Липсва закон за кооперативите. А те са свързани. Лошото е, че всички искаме веднага да има резултат. Но имаме мерки, които не могат веднага да дадат резултат. Ако променим час по-скоро, тоест ако въведем закон за търговията с аграрни стоки, много неща ще се променят, защото в момента по-силният натиска по-слабия. А този натиск слиза долу до фермата и до полето, където вече няма кой да бъде натискан. Не можеш да натискаш градината. Тя трябва да бъде полята с вода, трябва да бъде наторена, трябва да бъде пръскана с препарати за растителна защита, за да оцелява продукцията. Тоест разходите там са едни и същи“, категоричен е министърът.
