Бургаският апелативен съд потвърди присъда на Окръжен съд – Сливен за извършено умишлено убийство.
Подсъдимият Г. В. е признат за виновен за престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 3 предл. 3, във връзка с чл. 115 от НК, за това, че на 27.04.2023 г. в село Горно Александрово, община Сливен умишлено умъртвил сина си Р. Р., на 40 години, чрез нанасяне на прободно-порезни рани с нож в областта на гръдния кош.
Дългогодишното неразбирателство и вражда между баща и син ескалирали след битов скандал в дома на родителите, където пострадалият бил на гости заедно със семейството си.
Първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от петнадесет години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Защитата на подсъдимия е обжалвала решението пред по-високата съдебна инстанция, като e предявила претенции за преквалификация на деянието, като такова, извършено в условията на неизбежна отбрана и при превишаване на нейните предели. В съдебно заседание пред въззивния състав държавното обвинение е изразило позицията си за потвърждаване съдебния акт на окръжния съд.
Бургаските апелативни съдии са се произнесли, че жалбата е допустима, но неоснователна и са потвърдили присъдата като правилна и законосъобразна.
Втората инстанция е преценила, че не са налице основания да се приеме, че деянието на подсъдимия съставлява престъпление по друг по-лек престъпен състав, а именно по чл. 119 от НК. Въззивният състав е приел за неоснователни доводите на защитата, че наказанието на подсъдимия следва да бъде смекчено, тъй като е действал в защита на живота и здравето си. Съдът е посочил в акта си, че по делото липсват доказателства както за започнало нападение от страна на пострадалия, така и за непосредствена опасност за здравето или живота на подсъдимия.
Не са констатирани допуснати от първата инстанция нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, каквото алтернативно искане е поставено в жалбата.
Втората инстанция е посочила, че наложеното наказание е справедливо и съответно както на високата степен на обществена опасност на деянието, така и на личната обществена опасност на подсъдимия.
Решението на Апелативен съд – Бургас подлежи на обжалване и протест през Върховния касационен съд на Република България.