„Няма дупка в бюджета на образованието. Това, което заложихме като увеличение на заплатите на преподавателите, на изследователите и експертите във висшите училища в промяната на Закона за висшето образование от 13 март, са средства, които са извън бюджета, който е гласуван за 2024 г.“.
Това заяви служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков. „Ние още след гласуването на тези промени, защото имахме едномесечен срок да подготвим подзаконовите нормативни документи и съответните постановления, направихме разчетите съвместно с университетите, подготвихме постановления на Министерски съвет, така че заплатата на най-ниската академична длъжност, обвързана със средната брутна заплата за миналата година – 125% от нея да бъде 2516 лв. и съответно да се обвържат заплатите на експертите и специалистите с висше и средно образование пак с брутната работна заплата за миналата година“, обясни Цоков.
Просветният министър добави, че от Министерство на финансите не са получили финансова обосновка. „Следващото правителство – служебното, в което участвам, ние отново отправихме това писмо с искане на финансова обосновка и преди една седмица успяхме да направим среща с финансовата министърка, на която разбрахме, че в бюджета няма и нужните средства, за да могат да бъдат насочени директно тези пари към образованието“, уточни той и допълни, че именно затова е предприета стъпката да се осигурят парите, които са заложени в бюджета – 39 млн. лв., да се разпределят максимално бързо между университетите за минимална работна заплата на асистентите от 1 януари на 2100 лв.
Цоков поясни, че промените в закона и липсата на тези пари са за промяна на заплатите от 1 април 2024 г. „Търсим възможност за преструктуриране на бюджета, така че тези средства за бъдат осигурени максимално бързо“, подчерта той.
Служебният министър на образованието добави, че днес ще има Съвет на ректорите, на което следва да бъде взето решение дали ще има протести. „Очакваме някаква подкрепа по отношение на това, което правим съвместно“, заяви той и отбеляза, че през тези месеци МОН работи съвместно със синдикатите и със Съвета на ректорите.
Цоков обърна внимание, че протестите на синдикатите ще бъдат пред Министерство на финансите, а не пред МОН. „Те не са отправени към нас. Ние тръгнахме и направихме първата стъпка по отношение увеличаването на заплатите и изпълнението на промените в Закона за висшето образование“, каза още той.
Просветният министър коментира и предстоящите държавни зрелостни изпити. „Около 13 хиляди колеги ще бъдат квестори. 50 200 зрелостници ще се явят на матурата. Шестима ще се явят за повишаване на изпит за матура като повишителен изпит за повишаване на оценката, петима от ще си повишат оценката евентуално на матурата по БЕЛ, а един по профилирана подготовка по математика“, обясни Цоков.
Министърът отбеляза, че събитието на Google в София е важно, защото показва сътрудничеството на българските наука и образование с един от водещите технологични гиганти в света. По думите му, това, че Google оказва подкрепа на новата българска наука – един милион долара дарение по отношение на стипендии за талантливи изследователи и докторантури, е един много важен жест за развитието на българската наука. „На базата на тези средства ще могат талантливи български деца да останат в България, да изследват, заедно с това да прилагат в практиката, и да станат водещи учени, изследователи или бизнесмени през следващите години в България“, каза образователният министър.
Цоков добави, че държавата още със създаването на института е определила над 100 млн. лв., които да бъдат инвестирани в него. „За първите две години няколко десетки милиона лева са инвестирани от държавата в INSAIT, така че подкрепата на държавата е важна, но INSAIT като институт показаха, че не разчитат само на средствата от държавата, а търсят всяка възможност да се свържат с най-добрите компании в света в областта на ИИ“, посочи той.
