Италия посреща Германия в Милано в четвъртфинал от Лигата на нациите. До момента двата тима са изиграли 37 мача помежду си, в които Италия е записала 15 победи срещу 10 за Германия. 12 мача са завършили при равен резултат. Тук обаче правим важно уточнение – четвъртфиналът на Евро 2016, спечелен от германците с дузпи, го броим в статистиката за тяхна победа, а не за равен.
Именно във въпросната среща Бундестимът счупи невиждания си карък срещу Италия – нямаше победа на голям форум. Тогава италианецът Симоне Дзадза стана за смях пред целия свят със смешното си засилване (б.р. – вижте видеото), а пропускът му повлия на крайния резултат. След мача Дзадза се извини за начина, по който изпълни дузпата.
И като добавим, че последният двубой между двата тима завърши с още по-убедителна победа за немците – 5:2, ето че те започват да слагат край на италианския си комплекс.
Повечето мачове между двата отбора се помнят, защото са наистина епични. Те раждат и неочаквани герои. Такъв е случаят от 28 април 1929 г., когато Германия гостува на Италия пред 30 000 зрители на стадион „Филаделфия“ в Торино. След срещата цяла Германия знае имената на двама души – на младия радио коментатор Паул Лавен и на вратаря Хайнер Щулфаут (на снимката вдясно).
Това е първото гостуване на немските национали, което се предава по радиото. В ефир Лавен обяснява как италианците взимат ранен аванс с гол на Джино Розети още в 6-ата минута, а след още шест немците изравняват чрез нападателя на Нюрнберг Йозеф Хорнауер с удар от вратарското поле.
Седнал встрани от терена и разделен от публиката само от една верига, Лавен пуши цигара след цигара и пресъздава на слушателите напрежението, под което е поставена германската защита. Без значение колко корнери печелят италианците или колко центрирания правят, резултатът е един и същ – в наказателното поле господства високият и облечен в традиционния си сив пуловер Щулфаулт.
Според легендата на почивката от италианския отбор молят германския вратар да облече червен пуловер, за да е по-лесно различим за нападателите. Хайнер Щулфаулт отказва и през второто полувреме продължава със спасяванията си, които ще му спечелят прозвището – Героя от Торино.
Десет минути преди края Ернст Албрехт от Фортуна (Дюселдорф) пробива по дясното крило и центрира към Георг Франк и нападателят на Фюрт дава аванс на Германия. В последните минути на мача Лавен обяснява на слушателите как Енрико Риволта е на път да изравни резултата, но ударът му от воле от непосредствена близост е избит от левия крак на Щулфаут.
Това е първата победа на Германия над Италия и остава единственият немски успех на италианска земя в следващите 57 години. От германска гледна точка мачовете с „адзурите“ са предимно история за трудно спечелени равенства и горчиви загуби.
Въпреки че е минал повече от половин век, едно от най-неприятните поражения за немците в мачовете с Италия е това от полуфинала на Мондиал’70. Италианците печелят с 4:3 след продължения, като пет от головете падат след края на редовното време. В Германия този мач също е история за двама души. Един радио коментатор (Курт Бруме) и един роден в Перу мексиканец от японски произход (съдията Артуро Ямазаки).
Бруме коментира двубоя за „Гласът на Германия“ и непрекъснато повтаря, че Ямазаки (заедно с помощниците си на снимката вляво) подпира италианците. Решенията на рефера са обявени за „невъзможни“, а мексиканецът е наречен „най-слабия съдия на световното първенство“. Коментаторът набляга и на грубата и симулативна игра на италианците. След фаул на Пиерлуиджи Чера се налага Франц Бекенбауер да играе с обездвижена дясна ръка в продължение на 65 минути. Други германски репортери твърдят, че „маншафтът“ също е играл доста грубо. Легендарният треньор Сеп Хербергер, който има възможността да гледа спорните ситуации на забавени повторения, е категоричен, че отсъжданията на съдията са безспорни, но не променя всеобщото мнение на германската общественост за мача.
Това обяснява и защо следващата загуба от „адзурите“ на световно първенство е приета по-лесно. Това става на Мондиал’82 , където италианците печелят финала с 3:1 с тотално превъзходство. Още повече, че „маншафтът“ не се радва на особена популярност в родината си и е постоянно критикуван от медиите. В деня преди мача Паул Брайтнер дава интервю от басейна, заобиколен от полуголи туристи, в което обяснява, че вестниците разпространяват лъжи за отбора, но още повече настройва хората срещу арогантните национали.
През следващите две десетилетия съперничеството поутихва, а за този период германците дори побеждават Италия два пъти на чужда територия. Един път в Авелино през 1986 г. (2:1) и един път на турнир в Цюрих през 1995 г. (2:0). Тогава идва 1 март 2006 г. Италия разбива Германия с 4:1 във Флоренция. Списание „Шпигел“ описва мача като разгром и пълен провал, а защитниците са определени като „сбирщина клоуни“. Тогавашният президент на Германския футболен съюз Тео Цванцигер е на крачка да уволни селекционера Юрген Клинсман и да го замени с Матиас Замер броени седмици преди началото на световното първенство.
Клинсман запазва поста си и преобръща представянето на германския национален отбор, който се представя добре. Е, поне до следващия мач с Италия. А той идва на полуфинала на Мондиал 2006 в един горещ вторник в Дортмунд. Италианският селекционер Марчело Липи изненадва с трима души в нападение, но тимът му сякаш чака да дойдат дузпите. Две минути преди края на продълженията резултатът остава 0:0. Тогава Андреа Пирло прави гениален пас, без да гледа, към Фабио Гросо, който праща топката във вратата на Йенс Леман. Малко след това и Алесандро дел Пиеро е точен.
Шест години по-късно идва нов горчив полуфинал за Германия срещу италианските национали – този път на европейски финали. Мачът в Киев е решен с два гола на Марио Балотели през първото полувреме, въпреки че Месут Йозил в края вкарва дузпа.
После има контроли и официални мачове. Въпросните, за които споменахме в началото – на Евро 2016 и преди три години пак в Лигата на нациите. Двубои, благодарение на които Германия наистина се окопити срещу големия си съперник. Как ли ще е тази вечер в Милано?
Ква дузпа помяр