На 21 май Православната църква почита Св. Константин и Св. Елена – една от най-почитаните двойки светци в християнството. Празникът бележи края на пролетта и се свързва с обредни практики, които подсказват приближаването на лятото.
Свети Константин – римският император, признал християнството
Свети Константин Велики (306–337 г.) е роден в Ниш (дн. Сърбия) и става римски император, издигнал се от редовете на армията.
Въпреки че бил възпитан като езичник, той преживял видение на кръст в небето с надпис:
С този знак ще победиш!
С тази вяра побеждава враговете си и прекратява гоненията срещу християните.
През 313 г. издава Миланския едикт, с който християнството става позволена религия в Римската империя.
През 325 г. свиква Първия вселенски събор, което му носи почит като равноапостолен светец.
Света Елена – откривателката на Христовия кръст
Майката на императора – Света Елена, играе ключова роля за утвърждаването на християнската вяра.
Според преданието по нейна инициатива е открит Христовият кръст в Йерусалим.
Построила множество църкви и поклоннически обекти, тя също е призната за равноапостолна светица.
Мъченик Константин – българският светец от XVIII век
Освен равноапостолните Константин и Елена, на този ден се почита и свети мъченик Константин, момче от Трънския или Пиротския край, живял през XVIII век.
Обвинен несправедливо в кражба, той бил изтезаван и притискан да приеме исляма, но твърдо отказал.
Обезглавен през 1737 г., тялото му било тайно погребано от християни, а впоследствие гробът му станал място на чудеса и изцеления.
Празникът на Свети Константин и Елена се отбелязва с множество обичаи в различни краища на България, включително нестинарските игри, в които се преплитат вяра, мистицизъм и древни традиции.