Search Suggestions
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          От място на страх до символ на свобода: как древните гърци са възприемали плажа

          За мнозина днес плажът е символ на почивка и отпускане – ароматът на морския бриз, топлината на пясъка и ритмичният шум на вълните носят спокойствие и медитативност. Но в древна Гърция плажът е имал напълно различно значение – място на опасности, страдание и смърт.

          - Реклама -

          В античната литература липсват позитивни описания на морето. Вместо това се подчертават неприятните миризми, бурите и безплодността на пясъка. В „Одисея“ Омир описва как героите, за да пленят морския бог Протеус, се прикриват с тюленови кожи и едва издържат на зловонната миризма. Дори Одисей, след дългите си години по морето, е представен като загрозен и страховит, със „солена кожа, изгоряла от слънцето“.

          За гърците плажът е бил лиминално пространство – праг между света на живите и мъртвите. Там често са се извършвали оплаквания на загинали в морето, а кенотафите (празни гробове) са се издигали на бреговете в памет на онези, чиито тела никога не били намерени. Без достойно погребение душите били обречени да бродят вечно като сенки.

          Но плажът е имал и сакрално значение. Смятало се е, че боговете се явяват на него и дават предзнаменования. В „Илиада“ например Аполон чува молитвата на своя жрец Хрисес на плажа и изпраща чума върху гръцката армия. Освен това бреговете били реална връзка с далечни земи – там акостирали търговци, врагове и пирати. Опасни места, но и източник на неочаквани богатства – както в „Дафнис и Хлоя“, където намерено портмоне променя съдбата на героите.

          Днес, когато плажът е превърнат в място за удоволствие и релакс, все още носим частица от древното му възприятие – търсенето на съкровища. Събирането на миди, морско стъкло или дори златни монети с металотърсачи е модерният аналог на древната идея за плажа като място, криещо тайни и дарове от морето.

          Анализ на френския професор по история на културата Мари Клер Болйо, публикуван в „Слейт“.

          За мнозина днес плажът е символ на почивка и отпускане – ароматът на морския бриз, топлината на пясъка и ритмичният шум на вълните носят спокойствие и медитативност. Но в древна Гърция плажът е имал напълно различно значение – място на опасности, страдание и смърт.

          - Реклама -

          В античната литература липсват позитивни описания на морето. Вместо това се подчертават неприятните миризми, бурите и безплодността на пясъка. В „Одисея“ Омир описва как героите, за да пленят морския бог Протеус, се прикриват с тюленови кожи и едва издържат на зловонната миризма. Дори Одисей, след дългите си години по морето, е представен като загрозен и страховит, със „солена кожа, изгоряла от слънцето“.

          За гърците плажът е бил лиминално пространство – праг между света на живите и мъртвите. Там често са се извършвали оплаквания на загинали в морето, а кенотафите (празни гробове) са се издигали на бреговете в памет на онези, чиито тела никога не били намерени. Без достойно погребение душите били обречени да бродят вечно като сенки.

          Но плажът е имал и сакрално значение. Смятало се е, че боговете се явяват на него и дават предзнаменования. В „Илиада“ например Аполон чува молитвата на своя жрец Хрисес на плажа и изпраща чума върху гръцката армия. Освен това бреговете били реална връзка с далечни земи – там акостирали търговци, врагове и пирати. Опасни места, но и източник на неочаквани богатства – както в „Дафнис и Хлоя“, където намерено портмоне променя съдбата на героите.

          Днес, когато плажът е превърнат в място за удоволствие и релакс, все още носим частица от древното му възприятие – търсенето на съкровища. Събирането на миди, морско стъкло или дори златни монети с металотърсачи е модерният аналог на древната идея за плажа като място, криещо тайни и дарове от морето.

          Анализ на френския професор по история на културата Мари Клер Болйо, публикуван в „Слейт“.

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Перник събира света: „Сурва“ 2026 с рекорден международен облик

          Най-големият маскараден фестивал в Европа ще покаже още по-силен международен колорит по време на XXXII издание на фестивала „Сурва“ 2026.

          Отбелязваме Бабинден – денят, в който животът се благославя

          На 8 януари в България се отбелязва Денят на родилната помощ, по-широко познат като Бабинден. По стар стил празникът се чества на 21 януари, а по нов стил – на 8 януари.

          Преди погребението: Стана ясна причината за смъртта на Брижит Бардо

          Покойната френска екранна икона Брижит Бардо е претърпяла две операции за рак, преди да се предаде на болестта миналия месец, разказа съпругът й в...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ

          Зареждане…

          Зареждане…

          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions