За мнозина днес плажът е символ на почивка и отпускане – ароматът на морския бриз, топлината на пясъка и ритмичният шум на вълните носят спокойствие и медитативност. Но в древна Гърция плажът е имал напълно различно значение – място на опасности, страдание и смърт.
- Реклама -
В античната литература липсват позитивни описания на морето. Вместо това се подчертават неприятните миризми, бурите и безплодността на пясъка. В „Одисея“ Омир описва как героите, за да пленят морския бог Протеус, се прикриват с тюленови кожи и едва издържат на зловонната миризма. Дори Одисей, след дългите си години по морето, е представен като загрозен и страховит, със „солена кожа, изгоряла от слънцето“.
За гърците плажът е бил лиминално пространство – праг между света на живите и мъртвите. Там често са се извършвали оплаквания на загинали в морето, а кенотафите (празни гробове) са се издигали на бреговете в памет на онези, чиито тела никога не били намерени. Без достойно погребение душите били обречени да бродят вечно като сенки.
Но плажът е имал и сакрално значение. Смятало се е, че боговете се явяват на него и дават предзнаменования. В „Илиада“ например Аполон чува молитвата на своя жрец Хрисес на плажа и изпраща чума върху гръцката армия. Освен това бреговете били реална връзка с далечни земи – там акостирали търговци, врагове и пирати. Опасни места, но и източник на неочаквани богатства – както в „Дафнис и Хлоя“, където намерено портмоне променя съдбата на героите.
Днес, когато плажът е превърнат в място за удоволствие и релакс, все още носим частица от древното му възприятие – търсенето на съкровища. Събирането на миди, морско стъкло или дори златни монети с металотърсачи е модерният аналог на древната идея за плажа като място, криещо тайни и дарове от морето.
Анализ на френския професор по история на културата Мари Клер Болйо, публикуван в „Слейт“.
За мнозина днес плажът е символ на почивка и отпускане – ароматът на морския бриз, топлината на пясъка и ритмичният шум на вълните носят спокойствие и медитативност. Но в древна Гърция плажът е имал напълно различно значение – място на опасности, страдание и смърт.
- Реклама -
В античната литература липсват позитивни описания на морето. Вместо това се подчертават неприятните миризми, бурите и безплодността на пясъка. В „Одисея“ Омир описва как героите, за да пленят морския бог Протеус, се прикриват с тюленови кожи и едва издържат на зловонната миризма. Дори Одисей, след дългите си години по морето, е представен като загрозен и страховит, със „солена кожа, изгоряла от слънцето“.
За гърците плажът е бил лиминално пространство – праг между света на живите и мъртвите. Там често са се извършвали оплаквания на загинали в морето, а кенотафите (празни гробове) са се издигали на бреговете в памет на онези, чиито тела никога не били намерени. Без достойно погребение душите били обречени да бродят вечно като сенки.
Но плажът е имал и сакрално значение. Смятало се е, че боговете се явяват на него и дават предзнаменования. В „Илиада“ например Аполон чува молитвата на своя жрец Хрисес на плажа и изпраща чума върху гръцката армия. Освен това бреговете били реална връзка с далечни земи – там акостирали търговци, врагове и пирати. Опасни места, но и източник на неочаквани богатства – както в „Дафнис и Хлоя“, където намерено портмоне променя съдбата на героите.
Днес, когато плажът е превърнат в място за удоволствие и релакс, все още носим частица от древното му възприятие – търсенето на съкровища. Събирането на миди, морско стъкло или дори златни монети с металотърсачи е модерният аналог на древната идея за плажа като място, криещо тайни и дарове от морето.
Анализ на френския професор по история на културата Мари Клер Болйо, публикуван в „Слейт“.
