Разузнавателните служби на Путин се прочистват от неруски граждани. Политика, която е напълно в противоречие с многоетническата история на службите. Това е рискован ход, който един ден може да доведе до сериозни последици за режима.
Промяната се случва въпреки продължаващия спад на етническото руско население и следователно на нарастващия дял на малцинствата. Докато миналите разузнавателни служби винаги са били доминирани от Русия, това нещо рязко се увеличава през последните години. Според официалното преброяване на населението на Русия от 2021 г., само 72% от населението е от етнически руснаци – с шест милиона по-малко, отколкото през 2010 г. Демографската криза в страната сега е толкова тежка – и политически неудобна – че тази година властите спряха публичните актуализации на официалните данни.
И все пак, ако човек анализира списъка с високопоставени служители – тоест ръководителите на ключовите отдели на ФСБ, основната служба за сигурност на Русия – почти не се намират татари или, да речем, чеченци, втората и третата по големина етническа група в Руската федерация. Изненадващо, доскоро сред шефовете на площад Лубянка имаше и етнически украинци, включително в Петата служба, която не успя да предостави точна разузнавателна информация за ситуацията в Украйна преди пълномащабното нахлуване през 2022 г. Сега всички те са заменени от етнически руснаци. Тази пълна русификация на ръководството на ФСБ го прави поразително различно от тайните служби на Сталин.
Въпреки постоянните чистки, службите на Сталин останаха изключително способни и брутално ефективни – до голяма степен благодарение на етническото им разнообразие. Това беше наследство от ранната съветска тайна полиция, която беше абсорбирала най-безмилостните и ефективни елементи от войнствените подземни групи на бившата Руска империя. Те включваха и евреи, които десетилетия са усъвършенствали методите на конспирация, докато са се съпротивлявали на царските погроми – често чрез престъпни мрежи и революционни партии. Арменци, които са изградили наистина международно движение, насочено към отмъщение за извършителите на арменския геноцид от 1915 г. Грузинци и други етнически групи от Кавказ, с опита си във финансирането на революционното движение с всякакви необходими средства, включително грабежи – именно чрез тези операции Сталин за първи път си прави име. Латвийци, чиято легендарна устойчивост в етническите полкове на руската армия по време на Първата световна война им е спечелила репутация на издръжливи (мнозина подкрепят болшевишката революция и стават преторианска гвардия на Ленин).
Тези етнически групи имат свои собствени лидери, клиентски мрежи и споделени интереси – и Сталин полага постоянни усилия да ги потиска, виждайки в подобни кланове заплаха за монопола си върху властта. Неговите наследници в Кремъл удвояват тези усилия, като попълват редиците на службите за сигурност с назначени от Комунистическата партия служители. И въпреки това, съветските лидери бяха достатъчно прагматични, за да позволят на така наречените „национални кадри“ да ръководят отделите на КГБ в най-чувствителните съветски републики.
Едуард Шеварднадзе, външният министър на Горбачов и по-късно президент на Грузия, е служил като министър на обществения ред в Грузия от 1965 до 1968 г., а по-късно и като министър на вътрешните работи на републиката. Гейдар Алиев, първият президент на Азербайджан, има дълга кариера в КГБ и става ръководител на азербайджанското КГБ през 1967 г.
Но при Путин ФСБ възприе по-агресивен и открито ксенофобски подход. Полковник от ФСБ – етнически татарин – разказа в края на 2000-те години за преживяването си от преместването му от регионите в Москва, за да служи в централния апарат. Той вярва в каузата за държавна сигурност – като млад мъж се е записал доброволно в съветското КГБ и е прекарал години в наблюдение на ислямистките движения в Узбекистан, където татарският му (т.е. мюсюлмански) произход му е бил от полза. В крайна сметка е повишен в служба в отдела за борба с тероризма в Москва.
Според традицията той организирал приветствено парти за новите си колеги. По време на събирането – проведено в сградата на Лубянка – неговият пиян шеф внезапно го изправил пред обвинения за татаро-монголското нашествие. Той поискал полковникът да се извини за случилото се през 13 век. От този момент нататък полковникът взел предпазната мярка да даде руско, а не татарско име. Очевидно полковникът от ФСБ не бил единственият, който се сблъсквал с подобно отношение.
Генералът от ФСБ, Рашид Нургалиев, станал известен благодарение на Путин и близкия му сътрудник Николай Патрушев – те служили заедно в Карелия. Повишен от Путин, Нургалиев е бил министър на вътрешните работи от 2004 до 2012 г. и оттогава е член на Съвета за сигурност на Путин. И все пак Нургалиев бил татарин и мюсюлманин, точно като полковника. Носели се слухове, че на служител от ФСБ е била възложена чувствителна мисия: да убеди Нургалиев да се кръсти като православен християнин – мисия, която, след като бъде изпълнена, е донесла на офицера генералско звание. Очевидно е, че обръщането в друга вяра е било поставено като условие за назначаването на Нургалиев за министър на вътрешните работи.
ФСБ е разрастваща се организация с отдели в цяла Русия. В тази среда – белязана от пълна безнаказаност и широко разпространена корупция – клановата система и личното покровителство неизбежно играят важна роля в кариерата на офицерите. Но тези съвременни кланове вече не са етнически – те са регионални. Генерал от ФСБ, повишен в Москва, винаги ще се опитва да доведе със себе си доверени офицери от региона, където е служил преди. Самият Путин направи същото, когато доведе в Москва хората, с които е служил в ФСБ в Санкт Петербург.
Днес ФСБ служи само на един господар – Владимир Путин. Нейната корпоративна култура отразява страховете и предразсъдъците на този един човек. Тя въплъщава параноичен, племенен и почти средновековен подход към въпроса за лоялността – такъв, който приема, че поведението на човек е предопределено от неговата етническа принадлежност и религия, а не от неговата професионална компетентност или образование.
Но такъв страх е двупосочен. Дълбокото подозрение на Путин към неруснаците отразява безпокойството му, че региони на страната като Татарстан и Чечня (където местните отдели на ФСБ се ръководят от етнически руснаци, което не е изненадващо) един ден може да последват пътя на бившите съветски републики и да се откъснат. И все пак, като русифицира ръководството на службите си за сигурност, Путин може само да отслаби най-важния си инструмент за контрол.
В крайна сметка, как може неговата система за ранно предупреждение да открива регионални кризи, ако изключва самите хора, които са най-способни да разпознаят знаците?
–––––-
Анализ на Андрей Солдатов и Ирина Бороган от Центъра за анализ на европейските политики