Във вторник се навършват две години от терористичната атака на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г. – събитие, което Израел определи като своя „11 септември“. При нападението загинаха близо 1200 души, а над 5000 бяха ранени. Терористичната организация взе 251 души за заложници, от които 240 бяха цивилни, включително деца. Сред тях имаше 12 американски граждани. В момента 48 заложници все още се намират в плен, но не е ясно колко от тях са живи.
Неочакваната атака въвлече Израел във война с „Хамас“ в палестинската територия Газа — конфликт, който отне десетки хиляди животи и доведе до тежки хуманитарни последици. Според контролираните от „Хамас“ власти в Газа броят на убитите палестинци надхвърля 66 000 души.
Израел, воден от премиера Бенямин Нетаняху, се закле да изкорени ислямския тероризъм. Подкрепяни от Иран, „Хамас“ и „Хизбула“ ръководеха нападения срещу Израел. В отговор израелската армия предприе серия прецизни удари, насочени към ръководните структури на двете групировки.
„Ние няма да спрем, докато не гарантираме, че Израел никога повече няма да преживее такъв ден,“ заяви Нетаняху в реч пред Кнесета.
Една от най-знаковите операции беше „Мрачен пейджър“ (Operation Grim Beeper) – израелска мисия, при която през септември 2024 г. бяха минирани хиляди пейджъри, използвани от бойци на „Хизбула“. Едновременното им задействане уби 12 души и рани хиляди други. Няколко дни по-късно удар в центъра на Бейрут ликвидира висши командири на „Хизбула“, включително и нейния лидер Хасан Насрала.
Светът между поляризация и протести
Отговорът на Израел доведе до рязък ръст на антиизраелските и антисемитските настроения по света. В САЩ масови про-палестински протести обхванаха университети като Колумбийския, Харвард и Станфорд.
„Атаката от 7 октомври предизвика взрив на антисемитизъм,“ заявиха от Антидефамационната лига (ADL).
През май 2024 г. въоръжен нападател откри огън пред Еврейския музей във Вашингтон, убивайки двама служители на израелското посолство. Стрелецът бе обвинен във федерални престъпления, мотивирани от омраза.
Участието на САЩ и ескалацията с Иран
Месец по-късно САЩ се включиха активно във военните действия, предприемайки съвместни удари с Израел по ирански ядрени обекти.
Президентът Доналд Тръмп обяви операцията за „изпълнена с висока прецизност“, като потвърди, че са поразени центровете Фордо, Натанз и Асфахан.
„Това беше необходимо, за да предотвратим ядрената заплаха на Иран срещу света,“ каза Тръмп. „Следващите удари ще бъдат далеч по-сериозни, ако Иран не избере пътя на мира.“
В отговор Иран изстреля ракети по американска база в Катар, но атаката бе осуетена след предварително предупреждение до Вашингтон.
Мирният план на Тръмп
Миналата седмица президентът Тръмп прие Нетаняху в Белия дом, където бе представен 20-точков мирен план, целящ разоръжаване на „Хамас“, изтегляне на израелските сили от Газа и освобождаване на останалите заложници.
Израел и няколко арабски държави одобриха плана, а „топката“ бе прехвърлена към „Хамас“. До петък вечерта организацията обяви, че приема сделка за размяна на пленници и ще предаде телата на загиналите заложници.
„Ако „Хамас“ спази условията, примирието ще влезе в сила незабавно,“ заяви Тръмп. „Това може да е краят на войната и началото на нова ера за Близкия изток.“
На 4 октомври президентът потвърди, че Израел е приел начална линия на изтегляне в Газа, което може да постави началото на пълно прекратяване на огъня и размяна на пленници.
Две години след най-кървавия ден в израелската история, светът отново гледа към региона с надежда, че този път мирът може да се превърне в реалност.