Киркук–Джейхан: новото начало на стария петролен коридор между Турция и Ирак

Петролът в Близкия изток никога не е просто петрол — той е въпрос на политика, суверенитет и оцеляване.
Когато Турция обяви, че ще прекрати споразумението за тръбопровода с Ирак до 2026 г., президентът Реджеп Тайип Ердоган го определи като „необходим ход за защита на правата на Турция и прекрояване на енергийното ѝ бъдеще“.

Това решение, съчетано с рестартирането на износа на суров петрол през тръбопровода Киркук–Джейхан след двегодишно замразяване, означава повече от технически процес — то повдига въпроса дали петролът ще раздели или ще обедини Турция и Ирак през следващото десетилетие.

История на един стратегически тръбопровод

Тръбопроводът Киркук–Джейхан, открит през 1977 г., дълги години беше жизненоважен канал за износ на петрол от северен Ирак. В пика си той доставяше над 1 милион барела дневно до турското пристанище Джейхан, осигурявайки достъп до световните пазари.

В началото на 2010-те Регионалното правителство на Кюрдистан (РПК) започна самостоятелен износ на петрол, заобикаляйки федералния Багдад и държавната компания SOMO. Подкрепата на Анкара за този износ доведе до международен правен сблъсък.

През март 2023 г. трибуналът на Международната търговска камара отсъди в полза на Ирак, задължавайки Турция да плати 1,5 милиарда долара обезщетения за улесняване на неоторизиран кюрдски износ. В резултат транзитът беше спрян, а Багдад и Ербил загубиха приходи до 1 милиард долара месечно, което подкопа икономиката и на двете страни.

Енергийният баланс на 2025 г.

Днес, две години по-късно, Анкара възобновява потока на петрол, но под нови условия.
Ердоган прекратява договора от 1973 г., за да наложи нова рамка на сътрудничество, включваща Багдад, Ербил и международните петролни компании.

Съгласно предварителното споразумение, SOMO ще управлява износа, докато Кюрдистан ще получава дял от приходите.
Износът стартира с 200 000 барела дневно, но символиката е по-важна от обема — възобновяването на потоците означава възстановяване на доверието и нов политически диалог между трите страни.

Победители и предизвикателства

• За Ирак: възстановяването на северния износ осигурява жизненоважна ликвидност, тъй като петролът съставлява над 90% от държавните приходи.
• За Кюрдистан: сделката е спасителен пояс след финансовия срив и социалното напрежение.
• За Турция: тя затвърждава ролята си на енергиен хъб, свързващ Близкия изток и Европа, и възвръща доверието на международните пазари.

Турция също предлага да разшири сътрудничеството в областта на газа, електроенергията и нефтохимията, превръщайки тръбопровода в мултиенергиен коридор, а не само в маршрут за суров петрол.

Несигурното бъдеще

Въпреки положителните сигнали, рисковете остават значителни:

• евентуални спорове между Багдад и Ербил за разпределение на приходите;
• арбитражни искове на Турция и нейното намерение да възстанови старите дългове;
• резервираното поведение на международните компании, като норвежката DNO, която отказа да поднови износа заради неплатени задължения.

На глобалните пазари, макар и 200 000 барела дневно да са малко, те внасят стабилност в свят на геополитическа несигурност — от Украйна до Червено море.

Поглед напред

Както отбелязва енергийният експерт Басам Фатух от Оксфордския институт,

Рестартирането на Киркук–Джейхан доказва това: техническата инфраструктура е безсмислена без политическо доверие.

Ако Анкара и Багдад надградят върху тази база и създадат енергиен коридор, включващ петрол, газ, електричество и възобновяеми източници, те могат да стабилизират региона и да се впишат в глобалния енергиен преход.

В крайна сметка тръбопроводът Киркук–Джейхан остава метафора за Близкия изток — може да се превърне в мост на сътрудничество или в нова линия на разделение.
Светът ще наблюдава дали този коридор от миналото ще се трансформира в енергиен мост на бъдещето.