Професорът от Американския университет в България Николай Райчев публикува дълъг и критичен коментар във Facebook по повод отказа на Съединените щати да разрешат сделката за продажба на чуждестранните активи на „Лукойл“ на швейцарската компания Gunvor. Министерството на финансите на САЩ определи „Гънвор“ като „марионетка на Кремъл“, а малко след това компанията оттегли предложението си.
Проф. Райчев анализира ситуацията около „Лукойл – България“ и я определя като символ на загубения национален суверенитет, посочвайки, че реалните решения се вземат във Вашингтон, а не в София.
„Суверенитетът умря, да живее особеният управител“
„Правителството вече има план да назначи особен управител на рафинерията. Това означава някой от „нашите момчета“ да раздава поръчки на правилните фирми и да чака благословията на Вашингтон за всяка фактура над 100 долара. Това не е национализация, защото национализацията предполага нация, а ние сме само едно географско недоразумение с право на глас в ООН,“ пише Райчев.
Според него държавата формално управлява, но реално няма контрол върху стратегически решения.
„България обсъжда, прави планове, подготвя фази, назначава управители, търси купувачи, прави одити и създава комисии. А реално чакаме разрешение от Вашингтон.“
Трите сценария и „трите фази на капитулацията“
В публикацията си проф. Райчев очертава три възможни сценария за бъдещето на „Лукойл – България“:
- Продажба на прозрачен западен купувач – като BP, Shell, OMV Petrom или TotalEnergies – „ако САЩ позволят“;
- Български консорциум – БЕХ с 51% и западен инвеститор с 49% – „ако САЩ позволят“;
- Национализация – чрез пазарна оценка и международен мениджмънт – „ако САЩ позволят“.
След това Райчев описва и „трите фази на капитулацията“:
Фаза 1: Държавата поема контрола, но не и собствеността.
Фаза 2: Наемаме одитори от „голямата четворка“, които струват колкото три детски градини, за да ни кажат това, което всички знаем – рафинерията работи, печели и някой трябва да я открадне законно.
Фаза 3: Продаваме на „стратегически инвеститор“, когото САЩ ни посочат. BP, Shell или някоя фирма от Делауеър с капитал 1000 долара и приятели в Държавния департамент.“
„Всички пътища водят към Вашингтон“
Проф. Райчев подчертава, че реалният контрол е изцяло в ръцете на OFAC – Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ:
„Единственият въпрос, който има значение, е: Ще издаде ли OFAC лиценз? Те решават дали рафинерията ще работи, те одобряват купувача, определят условията и дават зелена светлина.“
Той определя това като пълна ерозия на националния суверенитет, добавяйки, че „САЩ ще бъдат реалният особен управител“ на „Лукойл – България“.
„Истинската мизерия не е, че нямаме власт, а че се преструваме, че имаме“
Райчев остро критикува както управляващите, така и двете крайни идеологически линии в обществото – прозападната и антиамериканската:
„Прозападният лагер ликува: „Най-сетне удар срещу кремълската кочина!“ – забравяйки, че тази „победа“ означава друга столица да решава дали ще имаме бензин и на каква цена. Антиамериканският лагер се пени: „Колония! Национално предателство!“ – сякаш те не защитават друга зависимост. А правителството се преструва, че управлява.“
„Истинската мизерия не е, че нямаме власт, а че се преструваме, че имаме.“
„Суверенитетът ни е театрална декорация“
„До 21 ноември влизат в сила санкциите срещу „Лукойл“. До тогава трябва да има решение. Какво решение – не знаем, защото чакаме да ни кажат. България няма план за „Лукойл“, чакаме САЩ да решат. После ще го наречем „наше решение“, ще сложим лого на Министерския съвет и ще напишем съобщение за медиите.“
Райчев заключава, че българският суверенитет днес е само илюзия, а страната е „територия под външно управление“:
„Всичко, което се случва в нашия парламент, е ритуален танц пред всемогъщия бог, с надеждата да го умилостиви. Ние не сме суверенна държава, а декор в театър на марионетките, където конците се дърпат отвън.“
„Ако всички са марионетки, кой дърпа конците?“
„България има рафинерия, която не може да продаде, защото Америка не разрешава. Има правителство, което не може да управлява, и народ, който не може да избира, защото изборът е между различни нюанси на безсилието. В този театър на марионетките остава единствено въпросът: ако всички са марионетки, кой дърпа конците?“
„САЩ току-що ни показаха истинското ни място в световната йерархия – не сме дори васали. Ние сме инвентар. И докато спорим дали да целуваме източната или западната ръка, и двете бъркат в джобовете ни,“ завършва проф. Райчев.
Професорът от АМЕРИКАНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ в България Николай Райчев е много обективен и неутрален, ха-ха-ха.