Настоящият държавен бюджет отразява турбуленциите в политическия живот на страната през последните пет години. Според министъра на финансите Теменужка Петкова, началото на политическата нестабилност е поставено през 2020 г., когато президентът е „вдигнал юмрук“. В ефира на бТВ тя подчерта, че в ключовия момент за въвеждане на еврото, страната отново е свидетел на политическо напрежение.
Петкова изрази мнение, че се създава целенасочена ситуация на напрежение с цел предизвикване на предсрочни избори и опорочаване на процеса по присъединяване към еврозоната. В центъра на този конфликт стои Бюджет 2026. Финансовият министър бе категорична относно произхода на финансовите параметри: „Рамката е тази, която е задал Асен Василев. През последните 4 г. всичко, което се случи във финансите е плод на политиката на Василев“.
Настоящото ръководство на Министерството на финансите има амбицията да промени наложените стандарти, които Петкова определи като „порочни“. Тя даде пример с правилото за 3% дефицит, което противоречи на законовата цел за нулево или положително бюджетно салдо. Петкова припомни, че по време на предишните управления на ГЕРБ бюджетът често е бил на излишък.
Критики бяха отправени и към механизма за обвързване на минималната работна заплата със средната – мярка, въведена по времето на Асен Василев, срещу която в момента работодателите негодуват. Петкова определи като неправилна практиката да се финансират постоянни разходи чрез еднократни приходи. Тя даде конкретен пример от 2021 г., когато Василев, в качеството си на служебен министър, пренасочи 490 млн. лева, предназначени за АМ „Хемус“, към пенсионната система. „Обаче с тях са създадени постоянни разходи за в бъдеще с еднократен приход, защото този приход от АМ Хемус на следващата година го няма“, обясни Петкова, допълвайки, че съдбата на средствата, взети от НЕК, също остава неясна.
По отношение на комуникацията с Брюксел, министърът уточни, че Европейската комисия следи показателите чрез т.нар. бюджетен план, отразяващ нетните първични разходи, а не чрез актуализирана средносрочна прогноза. Едва след приемането на закона за бюджета от Народното събрание, Министерският съвет привежда прогнозата в съответствие с приетите параметри.
Теменужка Петкова опроверга твърденията на Асен Василев за 45% разходи през бюджета. Тя поясни: „Правилото предвижда, че разходите не могат да са повече от 40% от БВП, от тях се елиминират евросредствата, когато се елиминират, разходите за БВП са 40% вече“.
Акцент бе поставен върху възстановения диалог със социалните партньори. Предложенията на бизнеса и синдикатите вече се остойностяват, като предстоят дебати. Петкова призна, че автоматичното увеличение на заплатите в определени сектори създава дисбаланс и напрежение, но изрази опасения, че в рамките на настоящия бюджет трудно ще се проведе необходимият задълбочен обществен дебат.
Финансовият министър бе категорична, че не се обсъжда увеличение на ДДС. Относно максималния осигурителен доход е предложено той да отразява ръста на средната работна заплата – предложение, за което са настоявали от БСП. „Ще направим така, че България да има бюджет до края на годината“, увери Петкова.