Search Suggestions
      петък, 05.12.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          „Синовете на Сатаната“: Вили Лилков вади на светло мрачните тайни на болшевизма

          Вили Лилков, един от създателите на „Синя България“ и дългогодишен изследовател на комунистическите престъпления, представи в предаването „Честно казано“ с водещ, новата си книга „Синовете на Сатаната“ . В разговор с журналиста Люба Кулезич, той разкрива смразяващи подробности за периода от 1917 до 1953 г., базирани на документи от руския държавен архив, КГБ и НКВД. Заглавието на книгата, което звучи почти холивудско, всъщност е исторически цитат, описващ ужаса на епохата.

          - Реклама -

          „Това име го взех всъщност от едно изказване на Дмитрий Мережковски“, обяснява Лилков. Руският философ и писател нарича болшевиките „синове на дявола“ и чертае ясна граница между свидетелите на терора и останалия свят: „Живите не знаят нищо за мъртвите, мъртвите не знаят нищо за живите“. Думите му са потвърдени и от руския патриарх Тихон, който се обръща към вярващите със завета: „Ако не знаете кой е Сатаната, ето го, той вече е на терен, той е тук“, визирайки новата власт в Кремъл.

          Един от най-трагичните аспекти, засегнати в труда на Лилков, е съдбата на децата в Съветския съюз. След революцията и последвалите гладомори (1922-1923 г., 1932-1933 г.), милиони безпризорни деца остават на улицата. Идеологията на Ленин и неговите сподвижници е категорична – „няма деца на семейството, има деца на републиката“. Целта е национализация на децата и разбиване на патриархалния модел.

          Паралелно с това протича и така наречената сексуална революция. Болшевиките налагат теорията за „чашата вода“ – идеята, че сексуалните желания трябва да се задоволяват толкова лесно, колкото утоляването на жаждата.

          Тази „свобода“ стига до крайности, като движението „Долу срама“, при което хора дефилират голи в Москва и Петербург, и дори издаването на локални декрети за „общо ползване на жените“.

          Книгата описва и системното унищожение на Руската православна църква. Създава се движение на „безбожниците“, което достига 5 милиона членове, а през 1929 г. е обявена „първа петилетка на безбожието“. Планът е ясен: пълно ликвидиране на духовенството и храмовете. Кулминация на този процес е взривяването на храма „Христос Спасител“ през 1931 г. по нареждане на Сталин.

          Вили Лилков обръща специално внимание на съдбата на българската политическа емиграция в СССР. По думите му сталинският режим избива повече ръководни български комунисти, отколкото българската полиция в периода 1923-1944 г. „Голяма част от тях са буквално изтребени“, посочва авторът.

          Крайната цел на режима е създаването на нов човешки тип – „Хомо Советикус“. Това е човекът, оцелял в условия на десетилетия насилие, страх и депортации. Лилков цитира Владимир Яковлев: „Ние всички в Русия сме внуци на жертви и палачи… Ако във вашето семейство няма жертви, значи е имало палачи“.

          Книгата „Синовете на Сатаната“ съдържа над 1200 цитирания на документи и цели да освети слабо познати периоди, скрити зад мащабната съветска пропаганда. „Не е необходимо да стане русофоб, но поне да изчисти своя поглед и да може да си обяснява много от събитията, които се случват днес“, обобщава Вили Лилков.

          Вили Лилков, един от създателите на „Синя България“ и дългогодишен изследовател на комунистическите престъпления, представи в предаването „Честно казано“ с водещ, новата си книга „Синовете на Сатаната“ . В разговор с журналиста Люба Кулезич, той разкрива смразяващи подробности за периода от 1917 до 1953 г., базирани на документи от руския държавен архив, КГБ и НКВД. Заглавието на книгата, което звучи почти холивудско, всъщност е исторически цитат, описващ ужаса на епохата.

          - Реклама -

          „Това име го взех всъщност от едно изказване на Дмитрий Мережковски“, обяснява Лилков. Руският философ и писател нарича болшевиките „синове на дявола“ и чертае ясна граница между свидетелите на терора и останалия свят: „Живите не знаят нищо за мъртвите, мъртвите не знаят нищо за живите“. Думите му са потвърдени и от руския патриарх Тихон, който се обръща към вярващите със завета: „Ако не знаете кой е Сатаната, ето го, той вече е на терен, той е тук“, визирайки новата власт в Кремъл.

          Един от най-трагичните аспекти, засегнати в труда на Лилков, е съдбата на децата в Съветския съюз. След революцията и последвалите гладомори (1922-1923 г., 1932-1933 г.), милиони безпризорни деца остават на улицата. Идеологията на Ленин и неговите сподвижници е категорична – „няма деца на семейството, има деца на републиката“. Целта е национализация на децата и разбиване на патриархалния модел.

          Паралелно с това протича и така наречената сексуална революция. Болшевиките налагат теорията за „чашата вода“ – идеята, че сексуалните желания трябва да се задоволяват толкова лесно, колкото утоляването на жаждата.

          Тази „свобода“ стига до крайности, като движението „Долу срама“, при което хора дефилират голи в Москва и Петербург, и дори издаването на локални декрети за „общо ползване на жените“.

          Книгата описва и системното унищожение на Руската православна църква. Създава се движение на „безбожниците“, което достига 5 милиона членове, а през 1929 г. е обявена „първа петилетка на безбожието“. Планът е ясен: пълно ликвидиране на духовенството и храмовете. Кулминация на този процес е взривяването на храма „Христос Спасител“ през 1931 г. по нареждане на Сталин.

          Вили Лилков обръща специално внимание на съдбата на българската политическа емиграция в СССР. По думите му сталинският режим избива повече ръководни български комунисти, отколкото българската полиция в периода 1923-1944 г. „Голяма част от тях са буквално изтребени“, посочва авторът.

          Крайната цел на режима е създаването на нов човешки тип – „Хомо Советикус“. Това е човекът, оцелял в условия на десетилетия насилие, страх и депортации. Лилков цитира Владимир Яковлев: „Ние всички в Русия сме внуци на жертви и палачи… Ако във вашето семейство няма жертви, значи е имало палачи“.

          Книгата „Синовете на Сатаната“ съдържа над 1200 цитирания на документи и цели да освети слабо познати периоди, скрити зад мащабната съветска пропаганда. „Не е необходимо да стане русофоб, но поне да изчисти своя поглед и да може да си обяснява много от събитията, които се случват днес“, обобщава Вили Лилков.

          google-news
          Последвайте Евроком в Google News

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Иван Анчев: Срамна роля на държавата в Чикаго и защо Путин няма ресурс за война с Европа

          Съпредседателят на Атлантическия съвет в България и бивш генерален консул в Чикаго Иван Анчев изрази остра позиция относно скандала със спряното финансиране

          СКРЪБНА ВЕСТ: Почина голяма наша поетеса

          Българската литературна общност загуби още един от своите чувствителни и талантливи творци. Поетесата Ружа Велчева е починала, съобщи синът ѝ в емоционална публикация във...

          КАТАРЗИС! Борисов: Винаги съм предупреждавал, че Русия не може да загуби войната

          Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов направи неочакван завой в позицията си относно войната в Украйна. След години, в които риториката му беше в тон...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ

          Зареждане…

          Зареждане…

          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions