Русия може да конфискува западни активи за 127 милиарда долара в отговор на изземването на замразените й активи от Европейския съюз в полза на Украйна, пише Financial Times. Тази заплаха е разтревожила страни като Белгия, Италия и Австрия и се разглежда на ниво ЕС, твърдят източници.
Според Киевското училище по икономика Кремъл вече е конфискувал или замразил активите на най-малко 32 западни компании във връзка с предишни спорове, което е довело до загуби от най-малко 57 милиарда долара.
Русия може да конфискува местните дъщерни дружества на европейски компании в съответствие с указ, подписан от Путин през септември, с който се въвежда ускорена процедура за национализация. Кремъл обясни това решение като начин за бърз отговор на „враждебни действия“ като конфискацията на активи от ЕС.
Според белгийски официални лица Euroclear би била първата жертва на потенциално руско отмъщение, тъй като приблизително 17 милиарда евро от активите на нейните клиенти все още са замразени там и са изложени на риск.
Изданието съобщава, че 2315 западни компании все още активно работят в Русия. Сред тях са руските клонове на банки като австрийската Raiffeisen и италианската UniCredit, които са реализирали значителни печалби по време на войната, но не могат да ги изтеглят поради забрана за изплащане на дивиденти.
Според Киевското училище по икономика, чуждестранните компании са реализирали печалба от 19,5 милиарда долара в Русия миналата година.
Конфискацията на руски активи може да засегне западните инвеститори, които са притежавали акции в руски компании, търгувани на фондовата борса преди инвазията, както и западните компании с дялове в руски корпорации или опериращи в страната.
Също така, в началото на войната Русия забрани на западните инвеститори да продават руските си ценни книжа и да теглят приходите. Дивидентите и купоните се държат в така наречените сметки тип C под руски контрол и подлежат на конфискация.
Дивидентите на BP от 19,75-процентния ѝ дял в Роснефт, според Александра Прокопенко, бивш служител на Руската централна банка, вероятно са около 340 милиарда рубли, а според съдебно решение от 2024 г. JPMorgan е държала 243 милиарда рубли в руски активи, „предимно“ в сметки тип C.
„Това е един от козовете на Москва. Ако Европа предприеме някакви действия срещу руските резерви, Русия може просто да прехвърли средства от сметки тип C към бюджета“, казва Прокопенко. „Това им дава източник на директни приходи, когато изпитват дефицит и преразходват за отбрана“.
Този ход ще покаже също, че Русия е „готова да отговори със същото“, добави тя. „За разлика от Европа, Кремъл може да направи това бързо, без да се затъва в съдебни битки“.
Всичко това тревожи европейските страни и засилва съмненията им относно целесъобразността на отпускането на репарационен заем, обезпечен със замразени руски активи.
Миналата седмица италианското правителство подкрепи решението на ЕС за постоянно замразяване на руски активи, но също така изрази загриженост относно потенциалните рискове от използването им за финансиране на Украйна.
Италианският депутат Клаудио Борги от партията „Лига“ в управляващата коалиция предупреди за последствията, ако ЕС продължи с плановете си.
„Как може някой да си мисли, че ефективното кражба на парите на друга държава няма да доведе до по-нататъшно бедствие?“, казва Борги пред FT. „Първата последица би била, че Русия ще се почувства в правото си да конфискува всички чуждестранни активи“.
Австрия е загрижена и че Москва може да се опита да национализира дъщерно дружество на Райфайзен, най-голямата банка в Австрия, която генерира 2,9 милиарда долара приходи в Русия миналата година.
„Това е неизследвана правна територия и честно казано, нараства объркването защо Комисията просто не преговаря повече с държавите членки и поне не ги накара да се чувстват, че опасенията им се вземат на сериозно“, казва австрийският служител.