Работодателските организации в Националния съвет за тристранно сътрудничество подкрепиха въвеждането на мултифондовия модел в пенсионната система на страната. Промяната засяга втория и третия стълб на пенсионното осигуряване и се определя като една от най-съществените реформи в сектора през последните десетилетия.
- Реклама -
Председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански подчерта, че въвеждането на мултифондовете ще доведе до значително подобряване на доходността на средствата в капиталовия стълб и до по-добра втора пенсия за осигурените лица.
„Считаме, че с въвеждането на мултифондовия модел ще се подобри значително доходността на средствата в капиталовия стълб на пенсионната система и това ще осигури по-добра втора пенсия на хората“, заяви Големански след заседанието в Министерския съвет.
По думите му реформата предвижда разширяване на инвестиционните възможности на пенсионно-осигурителните дружества, което ще има положителен ефект и върху българския капиталов пазар. Всеки пенсионен фонд ще разполага с три подфонда с различен рисков профил – динамичен, балансиран и консервативен.
„Динамичният подфонд ще бъде с най-висока толерантност към риска и ще е подходящ за лица до 50-годишна възраст. Между 50 и 62 години средствата ще бъдат в балансиран подфонд, а три години преди пенсиониране – в изцяло консервативен“, обясни Големански.
Изчисленията на КФН показват, че при въвеждане на този модел коефициентът на заместване може да се увеличи от сегашните 12,5% до около 21,5%, което е близо до средноевропейските нива.
Предвижда се и съществено намаляване на таксите, събирани от пенсионно-осигурителните дружества. Максималната такса върху осигурителната вноска ще бъде редуцирана от 3,75% на 2,1%, като дружествата ще имат възможност да събират и по-ниски такси.
„Досегашната минимална доходност ще бъде заменена с обективен критерий – бенчмарк, базиран на индекси от българския, европейския и американския пазар. Търси се дългосрочен хоризонт от поне 40 години, за да се постигне максимална доходност“, допълни Големански.
От страна на бизнеса реформата беше определена като дългоочаквана. Зам.-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева заяви, че законопроектът отговаря на очакванията както на работодателите, така и на осигурените лица.
„Това е една от най-големите реформи за последните 25 години. Въвежда се управление на риска според възрастта, а изборът остава в ръцете на осигурените лица“, подчерта Минчева.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров също отчете положителните страни на модела, но обърна внимание и на нерешени проблеми.
„Към плюсовете добавяме по-строгия контрол върху пенсионните дружества. Рисковете обаче остават – особено служебното разпределение, при което над 80% от новопостъпващите на пазара на труда се разпределят без тяхна воля. Този порок трябва да бъде премахнат“, заяви Димитров.
Работодателските организации в Националния съвет за тристранно сътрудничество подкрепиха въвеждането на мултифондовия модел в пенсионната система на страната. Промяната засяга втория и третия стълб на пенсионното осигуряване и се определя като една от най-съществените реформи в сектора през последните десетилетия.
- Реклама -
Председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански подчерта, че въвеждането на мултифондовете ще доведе до значително подобряване на доходността на средствата в капиталовия стълб и до по-добра втора пенсия за осигурените лица.
„Считаме, че с въвеждането на мултифондовия модел ще се подобри значително доходността на средствата в капиталовия стълб на пенсионната система и това ще осигури по-добра втора пенсия на хората“, заяви Големански след заседанието в Министерския съвет.
По думите му реформата предвижда разширяване на инвестиционните възможности на пенсионно-осигурителните дружества, което ще има положителен ефект и върху българския капиталов пазар. Всеки пенсионен фонд ще разполага с три подфонда с различен рисков профил – динамичен, балансиран и консервативен.
„Динамичният подфонд ще бъде с най-висока толерантност към риска и ще е подходящ за лица до 50-годишна възраст. Между 50 и 62 години средствата ще бъдат в балансиран подфонд, а три години преди пенсиониране – в изцяло консервативен“, обясни Големански.
Изчисленията на КФН показват, че при въвеждане на този модел коефициентът на заместване може да се увеличи от сегашните 12,5% до около 21,5%, което е близо до средноевропейските нива.
Предвижда се и съществено намаляване на таксите, събирани от пенсионно-осигурителните дружества. Максималната такса върху осигурителната вноска ще бъде редуцирана от 3,75% на 2,1%, като дружествата ще имат възможност да събират и по-ниски такси.
„Досегашната минимална доходност ще бъде заменена с обективен критерий – бенчмарк, базиран на индекси от българския, европейския и американския пазар. Търси се дългосрочен хоризонт от поне 40 години, за да се постигне максимална доходност“, допълни Големански.
От страна на бизнеса реформата беше определена като дългоочаквана. Зам.-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева заяви, че законопроектът отговаря на очакванията както на работодателите, така и на осигурените лица.
„Това е една от най-големите реформи за последните 25 години. Въвежда се управление на риска според възрастта, а изборът остава в ръцете на осигурените лица“, подчерта Минчева.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров също отчете положителните страни на модела, но обърна внимание и на нерешени проблеми.
„Към плюсовете добавяме по-строгия контрол върху пенсионните дружества. Рисковете обаче остават – особено служебното разпределение, при което над 80% от новопостъпващите на пазара на труда се разпределят без тяхна воля. Този порок трябва да бъде премахнат“, заяви Димитров.
Президентът Румен Радев събира представителите на своята администрация в Гербовата зала на "Дондуков" 2 в 17:00 часа. Информацията за извънредното събиране бе съобщена от...
Грипната епидемия във Варна и областта ще бъде удължена. Това реши на свое заседание комисията за борба с острите респираторни заболявания към Регионалната здравна...
След повече от три десетилетия на планиране, строителство и очакване, дългожданият граничен контролно-пропускателен пункт „Рудозем – Ксанти“ най-накрая ще бъде отворен за движение. Новината...
