Отношенията между България и Република Северна Македония остават изключително напрегнати, като централен въпрос е упоритият отказ на премиера Християн Мицкоски да допусне вписването на българите в Конституцията на страната. Международният анализатор Малинка Вълкова разяснява тази позиция като „маскарад“, представян пред европейските партньори, криещ дълбоки страхове и геополитически влияния.
Вълкова изтъква хипотезата, че съпротивата на Скопие се дължи на факта, че българите вече представляват значителен дял от населението. През 2025 г. Министерството на вътрешните работи на България оповести статистика, според която 217 000 граждани на Република Северна Македония са придобили българско гражданство. „Но тук има едно око, забележете, това са придобили“, подчертава Вълкова. Тя допълва, че статистиката не включва децата на тези хора, които директно се раждат като български граждани, и смело заявява, че точната цифра е над 300 000 граждани на Република Северна Македония с българско гражданство.
При население от около 1 800 000 души, тези 300 000 представляват приблизително 1/6 или около 16% от гражданите на югозападната ни съседка. Вълкова обяснява, че ако българите бъдат вписани като държавотворен народ, това би довело до задължението да им бъдат предоставяни квотни места в държавната администрация и институциите, подобно на албанското малцинство, което е около 25% от населението. „Разбирате ли, че в един момент може да стигне до хипотеза, в която македонците да бъдат малцинство в собствената си държава, защото българи и албанци да са повече от тях?“, пита риторично анализаторът. Освен това, българският език също би следвало да стане официален в институциите, както е албанският.
Журналистът Катя Илиева отбелязва, че тези факти като че ли не се признават от настоящото ръководство в Скопие. Според Малинка Вълкова, властите осъзнават тези заплахи, което обяснява упорството им. Проблемът не се изчерпва само с конституционните промени. Наблюдава се системно лошо отношение не само към етническите българи, но и към български граждани, посещаващи страната.
През този месец януари двама активисти на българска фондация не са били допуснати в Република Северна Македония, държани са около шест часа на границата при минус 10 градуса. Обяснението е било свързано с плакат и бокс в кола под наем, но според Вълкова не е имало проява на агресия, която да оправдае „такива ексцесии“. Тя разказва и за свой личен опит от 2025 г., когато е била задържана около три часа на границата без достъп, по време на организирането на честване за Марабуне в Скопие. Тогава митнически служители са изисквали хотелска резервация, за да я допуснат.
Европа все повече осъзнава с кого си има работа, твърди Вълкова. Неотдавнашното предложение на сръбския президент Вучич Западните Балкани да влязат в ЕС пакетно, посрещнато „добродушно“ от вицепремиера на Република Северна Македония, е показателно. Според Вълкова, това се отчита и е потресло колеги в Европейския парламент. Тя подчертава силното сръбско влияние, използвано за прокарване на интереси на държави като Китай и Русия, превръщайки Сърбия в техен „профронт“ на Балканите. Малинка Вълкова не е оптимист за скорошна промяна в поведението на Скопие.
„Темата с България те си я използват като една своеобразна дъвка“, казва анализаторът, описвайки я като „аргумента чучово“ – тактика за избягване на вътрешни проблеми като корупция, нисък стандарт на живот и липса на чуждестранни инвестиции. „Когато има някакъв вътрешен проблем, просто винаги изкарваме темата с България, защото тя е много удобна“, допълва Вълкова. Последното изявление, че най-големият проблем за Македония е България, а най-големият им приятел е Сърбия, е доказателство за това.
Относно българската позиция, която запазва „относително мълчание“, напомняйки за европейското внимание, Малинка Вълкова смята, че макар на хартия „всичко да изглежда чудесно“, а основните български интереси да са защитени с Френското споразумение, що се касае до изпълнението и защитата на правата на българите в Северна Македония, България „постоянно търпи щети“.Тя призовава за по-активно поведение, тъй като властите в Скопие се възползват от всяка българска слабост, плащайки за пропаганда и лобизъм в други държави за сметка на българските интереси.
Вълкова изрази безпокойство и от реакцията на българските институции след последното посегателство през януари срещу българското посолство в Република Северна Македония. Според нея, те бездействат, ограничавайки се до съобщение на сайта на Министерството на външните работи за „остро осъждане“ на действията. Нямало е привикан посланик или „по-сериозни действия“ от страна на български политици.
Анализаторът коментира и изявлението на Президентът Смиляновска по време на годишен прием пред дипломатическия корпус, където тя оприличила Република Северна Македония на „Пенелопа, чакайки Одисей“, твърдейки, че не може да променя Конституцията под външен натиск, тъй като тя е „закон над законите“. Вълкова опровергава това с общоприетото правило в международните отношения, че ратифицираните международни договори имат превес пред местното законодателство, включително конституциите. Според нея, тази реторика може да заблуди недостатъчно информирани хора, но не може да продължава.
Вътрешното противоборство срещу тази политика е слабо, тъй като пред македонското общество се представя „коренно различна от действителността“ информация. Вълкова дава пример с оставката на президент, която е представена като оттегляне от политиката, а промяната във властта на Каракачанов и Борисов се използва като довод: „Ето президента, точно който отстоява българските искания, вече не е в политиката. Каракачанов, който отстояваше, също не е в политиката. Нали Борисов беше свален от протести.“ Представя се фалшива информация, че „всички, които така стоят срещу Македония, те си отиват от политиката.“ Дори Елиана Йотова е обект на недопустими „мемета“ в местни сайтове.
В заключение, Малинка Вълкова не очаква по-благоприятен изход за отношенията през 2026 г., нито отваряне на пътя на Република Северна Македония към Европейския съюз. Тя обръща внимание на предстоящия годишен доклад за напредъка на Република Северна Македония през февруари 2026 г., напомняйки, че през 2025 г. страната се е опитала да прокара неща, „в ущърб на България“. Вълкова изразява надежда, че българските власти няма да пропуснат този критичен момент предвид текущата политическа ситуация в България.