България заема водеща роля в дипломатическия натиск за отлагане на Споразумението за асоцииране на Сан Марино с Европейския съюз. По време на експертна конференция в Брюксел, организирана от EUalive тази сряда, стана ясно, че София използва позициите си на страна членка, за да постави на „пауза“ интеграцията на микродържавата до изясняване на сериозни въпроси, свързани с финансовата прозрачност и регулаторните различия.
Основният аргумент за българската позиция, подкрепен и от международни експерти, се корени в опасенията за готовността на Сан Марино да спазва строгите правила на единния пазар. Според информация на EUalive, макар и други държави членки да споделят тези притеснения, България е изразила позицията си най-отчетливо, провокирана от скорошни проблеми на български инвеститори в банковия сектор на малката република.
Преговорите с Андора и Сан Марино, започнали преди повече от десетилетие, достигнаха етап на подписани текстове през 2023 г. Целта е осигуряване на достъп до четирите свободи на ЕС – движение на стоки, услуги, капитали и хора. Процесът на ратификация обаче се сблъсква с нови препятствия. Споразумението все още не е стигнало до постоянните представители на държавите членки, а според българския евродепутат Цветелина Пенкова е почти сигурно, че планираното гласуване в пленарна зала няма да се състои.
Постоянният представител на България в ЕС Румен Александров бе категоричен по време на събитието, че доверието е ключов фактор. „Всички държави членки трябва да бъдат убедени, че отношенията с тези микродържави – в случая Сан Марино – се основават на солидна основа. Това включва предвидимост и правна сигурност, и е важно всички повдигнати и останали неясни въпроси да бъдат правилно разрешени“, заяви дипломатът.
Той подчерта, че поради широкия си обхват, документът трябва да се третира като „смесено споразумение“, изискващо единодушие в Съвета и ратификация от националните парламенти.
В основата на изострения дебат стоят конкретни икономически казуси. През януари 2025 г. българският бизнесмен Асен Христов, чрез Starcom Holding, подаде обвързваща оферта за придобиване на контролен пакет в Banco di San Marino (BSM). Въпреки одобрението на местната Централна банка за директно внасяне на средства, петнадесет милиона евро на фирмата на Христов изчезват от сметката му в BSM в хода на сделката. Съдбата на средствата остава неясна и до днес.
„Подкрепяме по-дълбоки връзки с микродържавите, но само ако спазват същите правила, които ние сега следваме“, коментира Христов по време на дискусията, визирайки проблемите с управлението в Сан Марино.
Анализатори предупреждават за структурни рискове при интеграцията на държави с малко население и специфични елити. Жерар Веспиер, изследовател и автор на доклади за микродържавите, отбеляза, че докато Андора бележи напредък, Сан Марино изостава в мерките срещу прането на пари. Той обрисува затворените общности като потенциален проблем за обективното правосъдие.
„Когато осъзнаеш, че всички са братовчеди, разбираш, че малките общности са напълно преплетени, напълно свързани помежду си. И това е човешки проблем, с който ЕС никога не се е сблъсквал“, отбеляза Веспиер. Според него „тези споразумения не трябва да се превръщат в задни врати за заобикаляне на стандартите на ЕС“.
Още по-остро прозвуча предупреждението на бившия ирландски министър по европейските въпроси Дик Рош. Използвайки силна метафора, той сравни необмислената интеграция с риск за здравето на Съюза.
„Допускането на определени практики или субекти от тези микродържави в единния пазар на ЕС е като въвеждане на ракови клетки в тялото – на пръв поглед изглеждат малки и безобидни, но могат да метастазират и да заразят целия организъм“, заяви Рош. Неговата теза е, че е по-добре процесът да се отложи, за да се гарантират защитните механизми срещу финансови злоупотреби.
Личен поглед към проблемите на съдебната система в Сан Марино представи адвокат Франческа Мария Бачоки. Тя описа сблъсъка си с „непробиваема стена“ при опитите да защити семейни активи в дългогодишен спор с BSM. Бачоки говори за системни нарушения на правото на защита и произвол в полза на банковите институции, завършвайки с емоционалното признание: „Много се страхувам.“
Конференцията, озаглавена „Микродържави и асоцииране с ЕС: Сега ли е подходящият момент?“, ясно показа, че пътят на Сан Марино към единния пазар няма да бъде гладък, докато съмненията за върховенството на закона и финансовата сигурност не бъдат разсеяни категорично.