Лидерите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев са осъдени да платят 15 хил. лева на одиторка от финансовото министерство , която се почувствала обидена, опозорена и изпаднала в шок от тяхно интервю, дадено пред софийския затвор и публикувано на интернет страницата на „Продължаваме промяната“ и в много медии.
Двамата трябва да платят и 2872 лева разноски по делото. Решението на съдия Венета Георгиева от Софийския районен съд е от 16 януари тази година. То е 30 страници и не е окончателно.
На 19.09.2022 г. Петков и Василев дават пред сградата на Централния софийски затвор интервю, на което има много репортери. Според одиторката с това си действие „те давали началото на една безпрецедентна личностна атака срещу нея, обективно изговаряйки лъжи и очерняйки името й“. Същото интервю било дадено само 12 дни преди изборите за народни представители, проведени на 02.10.2022 г., и за това тя определя тяхната „изява като една политизирана пи ар акция“.
Смята, че това се потвърждавало от изказването на Кирил Петков, направено през 5-та и 36- та секунда на интервюто: „… и всъщност изборът, който трябва да направим на 2-ри октомври, искаме ли да имаме една силна антикорупционна комисия…“ Жената твърди, че именно поради тези изрази, интервюто бързо се разпространило в медиите и станало достъпно за един много голям неопределен кръг от адресати. „До края на деня на 19.09.2022 г. информацията била представена в публичното пространство в повече от 20 електронни сайта и събрала хиляди прочитания и гледания“, посочва тя в исковата си молба. И уточнява, че в медите интервюто било със заглавия като: „Петков и Василев разкриха една от най-порочните схеми при управлението на ГЕРБ“, „Продължаваме промяната“ с брифинг пред затвора: ГЕРБ са манипулирали одитите на евросредствата през популярен сайт“, „Петков и Василев дават ГЕРБ на европрокуратурата заради злоупотреби при одити на европроекти“.
Тя посочва и доста конкретни изрази, изречени от двамата, като един от тях например е: Всичко това се предоставя в момента на Европейската прокуратура, за да може да се разследва, защото това означава, че одитът на европейските средства в България е бил абсолютно тенденциозно правен. Европроектите са били предварително подбирани, одитирани са пчелини, вместо да са одитирани истинските проекти и това нещо, поне доколкото ние имаме информация, е ставало с протекции от Брюксел.“
Когато чула техните твърдения тя изпаднала в шок. Освен това била изплашена за живота и здравето на 84-годишната си майка, която била силно разстроена, след като била прочела част от публикациите след интервюто. Изключително притеснена била за дъщеря си и цялото семейство, които също като нея били шокирани и силно разстроени от използване на името й и лъжите и клеветите, които били изречени за нея.
Дъщеря й, на която предстояла сериозна операция, получила нервна криза и дни наред плакала и не можела да се успокои и примири с лъжите и клеветите, изречени по адрес на ищцата. Всичко това се отразило негативно и на одиторката, която страдала заедно със семейството си. Възмущението й било двойно по-голямо, защото и тя била симпатизант и залагала големи надежди за промяна. Като честен човек и професионалист, отдаден на контрола, тя също искала промяна към по-добро, също искала както европейските, така и националните средства да се разходват законосъобразно и разумно и винаги като експерт е работила, водена от правилата и законите.
В исковата си молба обяснява, че публично била накърнена честта, достойнството и професионалната одиторска репутация, уронени били авторитетът и престижът й като одитор. Подкопани били професионалните й постижения и тези на институцията, в която работи, както и на Европейската комисия, която проверява и приема резултатите от работата на агенцията. Сочи, че е градила своята професионална репутация и безупречно добро име в публичния сектор от 1996 г., когато започнала работа в Столично управление „Държавен финансов контрол“ към Министерството на финансите (впоследствие Агенция за държавен вътрешен финансов контрол – АДВФК) като финансов ревизор и в резултат на упорит труд напредвала последователно в работата си като главен финансов ревизор, началник на отдел и директор на дирекция „Контрол на бюджетните разпоредители“ и „Хармонизация и методология на одитната дейност“ в АДВФК и правоприемника й Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) (1996-2004). През октомври 2005 г. по препоръка на Европейската комисия дирекцията, ръководена от нея, била прехвърлена от АДФИ в Министерството на финансите като дирекция „Вътрешен контрол“, която отговаря за реформата на държавния вътрешен контрол в България.
