Обучението на полигон да бъде задължително, но да се случва след придобиване на шофьорска книжка. Това е една от идеите, които се обсъждат в транспортното министерство, чийто началник Георги Гвоздейков преди около месец се обяви за връщането на полигоните в практическото обучение на шофьорите.
Завръщане
Идеята на Гвоздейков е полигоните да се завърнат след години отсъствие от програмата, но значително по-модернизирани и технически, и практически спрямо положението им през 90-те, когато за последно бяха използвани в подготовката на водачите. В момента сме на етап проучване на международния опит с такъв вид учебни площадки казаха от министерството. Със сигурност ще се ползват добрите практики, установени в страни като Германия, Австрия, Испания и Хърватия.
Програма
Според експертите в бранша полигоните, или както е модерно да се наричат „учебни площадки“, трябва да се завърнат в обучението на водачите и това трябва да залегне задължително в учебната програма.
„У нас да заложиш нещо като доброволна мярка значи буквално никой да не го ползва. А този вид обучение е абсолютно доказан на Запад. Данните на застрахователите сочат, че обучението на полигон дава 10 пъти намаление на шанса водача да причини тежко ПТП в бъдеще“, каза за „Телеграф“ Красимир Йорданов, бивш рали състезател, днес собственик на най-голямата школа за обучение на водачи във Великотърновска област.
Надграждане
За разлика от някогашния полигон, който бе стартова точка на обучението по кормуване, съвременните методи включват учебната площадка чак в завършващата фаза на обучението, и то фокусирана върху надграждащи умения като спиране на мокро, предотвратяване на аквапланинг, поднасяне на автомобила върху запрашен асфалт, заледяване и други екстремни явления.
„И това е съвсем нормално. Представете си студент по медицина първи курс да се учи да оперира сърце… Същото е и с полигона. Той трябва да се включи в обучението едва след като е минал първа фаза от обучението си, а именно да се е научил да спазва правилата, да може да паркира, да води автомобила“, казва Красимир Георгиев, председател на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ). Според него начинаещите трябва да придобиват първите си умения в естествена среда на пътя сред останалите участници в движението, а не в изолираната среда на полигона.
Изпит
Идеята, която експертите ще предложат при предстоящите обсъждания с министерството и ресорната Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), е обучението на учебна площадка да се случва между осмия и осемнадесетия (1,5 г.) месец след придобиването на шофьорска книжка. Така зелените водачи ще са придобили първоначален опит в реална среда и ще могат да надграждат уменията си.
Според експертите курсът трябва да бъде 10 учебни часа и да завършва с „Да“/“Не“ според преценка на инструктора. За водачите, които не се справят добре, може да има допълнителни часове. В първите часове ще се ползва специализиран учебен автомобил, като идеята е в напредналата фаза водачите да карат личните си автомобили.
Посещението на курса, предлагат от АКАБ, може да се гарантира чрез изземване на шофьорската книжка, ако водачът не се яви. Частична мярка може да е и отказ младият водач да получи пълния си актив от 36 контролни точки след първите две години от придобиване на книжка, като остане на началните 24 точки.
Провал с джипиесите на кормуването
Пълен провал се оказва внедряването на джипиеси за изпитите по кормуване. Близо половин година след старта на прилагането им данните са, че инспектори от ДАИ игнорират насоките им и продължават да нареждат на изпитвания какъв маршрут да следва.
Идеята на джипиесите бе независимо устройство да нарежда маршрута на изпита, като така се предотврати възможността срещу подкуп даяджията да избира лесни и предварително добре опознати от изпитвания улици. Според запознати имало случаи, в които замесени инструктори умишлено повреждали таблетите или изключвали джипиеса. Контрол пък реално липсвал.