„България НЕ подкрепя и НЕ е част от общата поръчка за доставка на снаряди за Украйна. Това е наше суверенно решение. България ще подкрепи европейски дипломатически услия за възстановяване на мира. Докато управлява служебното правителство, България НЯМА да предоставя на Украйна своите изтребители, НИТО зенитно–ракетни комплекси, танкове и бронетранспортьори.“ Не–не, няма–нито. Чувате ли как сече Румен Радев в последния си бенефис пред журналисти вчера? Все едно им набива канчето преди да ги прати да измият клозетите в казармата. Кой му го е съчинил на президента този речетатив на малодушието, което се пъне да мине за принос в световната борба за мир? Знаем, че край него се навъртат двама-трима текстописци, които са готови за бутилка водка да кажат „мамо“ на кремълската матрона посланик Митрофанова. Колко му е да му подхвърлят думи, които приличат на бълнуване след надрусване с райски газ. Ако пък на него самия са му хрумнали тези „не“-та и това словесно тропане с крак срещу европейската подкрепа за нападнатата от Путин Украйна, значи не е в час с правомощията си на държавен глава. Да не говорим, че като се излага в лично качество, петното е за всички нас в обърканата ни и отровена от съветска пропаганда страна. Обаче според собствената й Конституция, чл. 4, ал. 3 „Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз“. Но се оказва, че българският гражданин Радев, избран или спуснат за президент, я няма за нищо тази Конституция. И я гази сякаш с ботуш като вторична суровина. Не че е първият, който се самопрострелва в достойнството си на държавен мъж. Борисов и подопечният му главен прокурор Гешев открай време подритват и си подмятат основния закон на Републиката ни като футболна топка на мачле на Бистришките тигри. Но нали Радев ги клеймеше като мутри и заради това? Подмами маса народ да му повярва, обаче вместо да им бие шута, както обеща, заигра в техния отбор на двуличници с фалшиво евроатлантическо лустро. Само че при него лустрото на натовски генерал се пропука още в началото на путлеристката офанзива срещу Украйна. А отдолу лъсна олющената боя на скрити зависимости от режима в Москва. Жалкото е, че дори вече не ги крие, а буквално ни ги натрапва. Защо точно сега, преди поредните избори, когато на карта е поставена европейската принадлежност на България, е ясно. Но е толкова незаконно, че е на ръба на държавен преврат и дори отвъд него. Още по-страшно е, че журналистите немеят, а публиката блее, че този, който се преструва на миротворец, всъщност праща държавата на война, при това на страната на Путин. Защото Радев без да му мигне окото отмени решението на Народното събрание, с което на 9–ти декември 22-ра година мнозинството прие да бъде предоставяна на Украйна военна и военно–техническа помощ. При това, забележете, по линия на Европейския механизъм за подкрепа на мира, в разрез с лъжепатриотичните вопли за обратното. Нито Радев, нито което и да било служебно правителство може да отмени това решение, освен друго Народно събрание. Но той го направи, рискувайки да си спечели обвинение за престъпление срещу Републиката. Направи го безапелационно и грубо като с юмрук в лицето на беззащитна жена. И в случая България изглежда точно така – с насинена уста, унизена в очите на своето Европейско семейство, наритана в ъгъла, за да не вземе участие в общото европейско решение за предоставяне на оръжие за Украйна. А страната ни разполага в изобилие с боеприпаси и снаряди, които да подсилят украинската самоотбрана срещу нашествието. Радев и дума не обелва за това. Стиска се за нашите старозаветни съветски железа, отхвърляйки предложението за западно превъоръжаване на армията ни за повече от 200 млн. долара. Най-жалкото е, че си присвоява правото да говори от името на България с безумния аргумент „Това е наше суверенно решение“. Пита се чие е това „наше“. Ако има предвид себе си и генералшата Деси, трябва наистина чавка да му е изпила ума. Защото в 1–во лице мн. число говори монарх, какъвто льотчикът от Славяново няма начин да бъде дори и с ходатайството на разведчика Решетников. Явно подражава на Путин, който словоблудства в 1–во лице множествено число подобно на оперен лъжецар, вкопчен в манията си за Руский мир. И понеже на руски „мир“ значи свят, то бълнуванията на Радев за мир трябва да бъдат четени именно като прикрит обет за съучастие в руската имперска завоевателна доктрина. Това какво е, ако не въвличане на България във войната на страната на Путин? Наш ред е да кажем „не, не и не“. Без „благодаря“!
„Марш на президента!“ – малката проповед от еп. 198 на „Честно казано с Люба Кулезич”
„България НЕ подкрепя и НЕ е част от общата поръчка за доставка на снаряди за Украйна. Това е наше суверенно решение. България ще подкрепи европейски дипломатически услия за възстановяване на мира. Докато управлява служебното правителство, България НЯМА да предоставя на Украйна своите изтребители, НИТО зенитно–ракетни комплекси, танкове и бронетранспортьори.“ Не–не, няма–нито. Чувате ли как сече Румен Радев в последния си бенефис пред журналисти вчера? Все едно им набива канчето преди да ги прати да измият клозетите в казармата. Кой му го е съчинил на президента този речетатив на малодушието, което се пъне да мине за принос в световната борба за мир? Знаем, че край него се навъртат двама-трима текстописци, които са готови за бутилка водка да кажат „мамо“ на кремълската матрона посланик Митрофанова. Колко му е да му подхвърлят думи, които приличат на бълнуване след надрусване с райски газ. Ако пък на него самия са му хрумнали тези „не“-та и това словесно тропане с крак срещу европейската подкрепа за нападнатата от Путин Украйна, значи не е в час с правомощията си на държавен глава. Да не говорим, че като се излага в лично качество, петното е за всички нас в обърканата ни и отровена от съветска пропаганда страна. Обаче според собствената й Конституция, чл. 4, ал. 3 „Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз“. Но се оказва, че българският гражданин Радев, избран или спуснат за президент, я няма за нищо тази Конституция. И я гази сякаш с ботуш като вторична суровина. Не че е първият, който се самопрострелва в достойнството си на държавен мъж. Борисов и подопечният му главен прокурор Гешев открай време подритват и си подмятат основния закон на Републиката ни като футболна топка на мачле на Бистришките тигри. Но нали Радев ги клеймеше като мутри и заради това? Подмами маса народ да му повярва, обаче вместо да им бие шута, както обеща, заигра в техния отбор на двуличници с фалшиво евроатлантическо лустро. Само че при него лустрото на натовски генерал се пропука още в началото на путлеристката офанзива срещу Украйна. А отдолу лъсна олющената боя на скрити зависимости от режима в Москва. Жалкото е, че дори вече не ги крие, а буквално ни ги натрапва. Защо точно сега, преди поредните избори, когато на карта е поставена европейската принадлежност на България, е ясно. Но е толкова незаконно, че е на ръба на държавен преврат и дори отвъд него. Още по-страшно е, че журналистите немеят, а публиката блее, че този, който се преструва на миротворец, всъщност праща държавата на война, при това на страната на Путин. Защото Радев без да му мигне окото отмени решението на Народното събрание, с което на 9–ти декември 22-ра година мнозинството прие да бъде предоставяна на Украйна военна и военно–техническа помощ. При това, забележете, по линия на Европейския механизъм за подкрепа на мира, в разрез с лъжепатриотичните вопли за обратното. Нито Радев, нито което и да било служебно правителство може да отмени това решение, освен друго Народно събрание. Но той го направи, рискувайки да си спечели обвинение за престъпление срещу Републиката. Направи го безапелационно и грубо като с юмрук в лицето на беззащитна жена. И в случая България изглежда точно така – с насинена уста, унизена в очите на своето Европейско семейство, наритана в ъгъла, за да не вземе участие в общото европейско решение за предоставяне на оръжие за Украйна. А страната ни разполага в изобилие с боеприпаси и снаряди, които да подсилят украинската самоотбрана срещу нашествието. Радев и дума не обелва за това. Стиска се за нашите старозаветни съветски железа, отхвърляйки предложението за западно превъоръжаване на армията ни за повече от 200 млн. долара. Най-жалкото е, че си присвоява правото да говори от името на България с безумния аргумент „Това е наше суверенно решение“. Пита се чие е това „наше“. Ако има предвид себе си и генералшата Деси, трябва наистина чавка да му е изпила ума. Защото в 1–во лице мн. число говори монарх, какъвто льотчикът от Славяново няма начин да бъде дори и с ходатайството на разведчика Решетников. Явно подражава на Путин, който словоблудства в 1–во лице множествено число подобно на оперен лъжецар, вкопчен в манията си за Руский мир. И понеже на руски „мир“ значи свят, то бълнуванията на Радев за мир трябва да бъдат четени именно като прикрит обет за съучастие в руската имперска завоевателна доктрина. Това какво е, ако не въвличане на България във войната на страната на Путин? Наш ред е да кажем „не, не и не“. Без „благодаря“!