Ако беше на кино, щях да сметна образа на Корнелия Нинова за добро попадение в жанра „драмедия“. Ако не сте чували за това модерно съчетание между драмата и комедията, равнис по Корнелия! Ще ви светне как един политически персонаж може да говори смешки, които да звучат доста страшно. На родната политическа сцена подобни изпълнения не са рядкост. Но на Нинова й се получават особено ярко. На въпрос на Цънцарова по БТВ защо България отказва военна помощ за Украйна при положение, че европейските страни вкупом я дават, госпожата отговори: „Всеки сам си преценява“! Една сричка не й стигна до онази знаменита с глупостта си антиваксърска фраза: „Всеки сам си преценя“. Само че Нинова не е някоя лелка от прованса, която нагъва белина за здраве. Тя е три в едно: вицепремиер, министър на икономиката и лидер на БСП във вечно неприета оставка. Една очаквано подмолна комбинация в мъчителната коалиция на компромиса, скалъпена в името на Промяната, а се оказа както винаги заради кокала. Цънцарова, милата, се вцепени от това геополитическо откровение за страна–членка на Европейския съюз, пред който иначе се натиска за пари и за облаги. Но да беше само Корнелия, българското двуличие към агресията на Путин в Украйна можеше и да не стане световна новина. Обаче стана. Защото и президентът Радев започна да се пробва в жанра „драмедия“. Уж е натовски генерал, ама до първия милиционер, както се казваше в онзи стар съветски виц. Пък милиционери, ченгета и агенти у нас – бол. Че и дълго живеят без лустрация. Напъплиха по медиите и закрещяха колко е прозорлив Путин, колко е глупав Киро и как на България й трябва неутралитет. И Радев сякаш клъвна. Уж сме НАТО, ама не сме баш. Щото нали „всеки сам си преценя“. Няма да дадем военна помощ на Украйна, за да не въвлечем България във войната. Или не, ще я дадем, ама така някак си, че наши каски и бронежилетки да стигнат до цивилното българско население в окървавената Украйна. Това каза Радев от кумова срама пред полския си колега Анджей Дуда завчера. Излезе, че украинските майки, старци и деца кучета ги яли под обстрела на руските танкове и ракети. И цялата работа пак стана хем смешна, хем страшна. Драмедия. Един вид, да се снишим, за да не разсърдим „братушките“, щото иначе ще ни разкажат играта. Но питам аз, що за „братска“ любов на българите към Москва е тази, основана на страх, на ужас и на бакалски сметки за някакъв келепир? Президентът не обяснява. Залага на двойната игра. Сякаш се превъплъщава в образа на Борис III с неговия обречен опит да се измъкне от капана на Хитлер и на Сталин през Втората световна война. Звучи романтично. „Генерал в ролята на цар“ – нов български игрален филм. Но по-скоро прилича на ченгеджийски замисъл. Продължение на онзи, който преди 20 години инсталира Симеон Сакскобурготски в България, за да я превърне в Троянски кон на Русия в Европа. Замисълът успя и очевидно е в сила и днес. Затова не е случайно, че и Симеон Сакскобургготски се намеси в хора на българското снишаване тези дни. Той напомни прочутата фраза на баща си: „Винаги с Германия, никога срещу Русия“. Но забрави да напомни до какъв троен крах доведе тя. Борис беше отровен от Хитлер, макар да бяха съдружници по неволя. България обяви формална война на САЩ и Англия, за което й бе отмъстено с жестоки бомбардировки над София. А накрая Съветската армия, маскирана като освободител, окупира държавата и я направи част от храносмилателния тракт на Кремълското туловище. И последиците от тази окупация днес са повече от явни. Руски граждани и фирми владеят хиляди хектари от територията на България, практически почти цялото Черноморие, обширни райони около столицата и големите градове. Да не говорим за енергетиката, за преработката на горива, за руската съсобственост в големи български банки, медии, телекоми, за финансирането на партии и на агенти за влияние навсякъде, където промиването на мозъци става лесно и безнаказано. Русия е тук. Остава само да влезе… Затова менталните повреди в общественото мнение си вървят ръка за ръка с тази зависимост, с тези безгръбначни политици, които имаме. Путинофилията организирано вее руски знамена, крещи под прозорците на властта и дори с устата на депутатката от „Възраждане“ Елена Гунчеа заплашва с обстрел от руски точкови ракети Министерския съвет. Но прокуратурата си трае. С което доказва, че е част от победоносната хибридна победа на Путин в България. Така че, не се лъжете. Без реална помощ съчувствието към Украйна е лицемерие. Неофициално сме във войната срещу нея, и то на страната на Путин. Т.е. пак сме от грешната страна. И ако ще я караме така, ще платим заедно с Кремъл страшната цена на тази война, в която заложник е европейската цивилизация.
„ИзпУтяване на власт“ – малката проповед от еп. 154 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Ако беше на кино, щях да сметна образа на Корнелия Нинова за добро попадение в жанра „драмедия“. Ако не сте чували за това модерно съчетание между драмата и комедията, равнис по Корнелия! Ще ви светне как един политически персонаж може да говори смешки, които да звучат доста страшно. На родната политическа сцена подобни изпълнения не са рядкост. Но на Нинова й се получават особено ярко. На въпрос на Цънцарова по БТВ защо България отказва военна помощ за Украйна при положение, че европейските страни вкупом я дават, госпожата отговори: „Всеки сам си преценява“! Една сричка не й стигна до онази знаменита с глупостта си антиваксърска фраза: „Всеки сам си преценя“. Само че Нинова не е някоя лелка от прованса, която нагъва белина за здраве. Тя е три в едно: вицепремиер, министър на икономиката и лидер на БСП във вечно неприета оставка. Една очаквано подмолна комбинация в мъчителната коалиция на компромиса, скалъпена в името на Промяната, а се оказа както винаги заради кокала. Цънцарова, милата, се вцепени от това геополитическо откровение за страна–членка на Европейския съюз, пред който иначе се натиска за пари и за облаги. Но да беше само Корнелия, българското двуличие към агресията на Путин в Украйна можеше и да не стане световна новина. Обаче стана. Защото и президентът Радев започна да се пробва в жанра „драмедия“. Уж е натовски генерал, ама до първия милиционер, както се казваше в онзи стар съветски виц. Пък милиционери, ченгета и агенти у нас – бол. Че и дълго живеят без лустрация. Напъплиха по медиите и закрещяха колко е прозорлив Путин, колко е глупав Киро и как на България й трябва неутралитет. И Радев сякаш клъвна. Уж сме НАТО, ама не сме баш. Щото нали „всеки сам си преценя“. Няма да дадем военна помощ на Украйна, за да не въвлечем България във войната. Или не, ще я дадем, ама така някак си, че наши каски и бронежилетки да стигнат до цивилното българско население в окървавената Украйна. Това каза Радев от кумова срама пред полския си колега Анджей Дуда завчера. Излезе, че украинските майки, старци и деца кучета ги яли под обстрела на руските танкове и ракети. И цялата работа пак стана хем смешна, хем страшна. Драмедия. Един вид, да се снишим, за да не разсърдим „братушките“, щото иначе ще ни разкажат играта. Но питам аз, що за „братска“ любов на българите към Москва е тази, основана на страх, на ужас и на бакалски сметки за някакъв келепир? Президентът не обяснява. Залага на двойната игра. Сякаш се превъплъщава в образа на Борис III с неговия обречен опит да се измъкне от капана на Хитлер и на Сталин през Втората световна война. Звучи романтично. „Генерал в ролята на цар“ – нов български игрален филм. Но по-скоро прилича на ченгеджийски замисъл. Продължение на онзи, който преди 20 години инсталира Симеон Сакскобурготски в България, за да я превърне в Троянски кон на Русия в Европа. Замисълът успя и очевидно е в сила и днес. Затова не е случайно, че и Симеон Сакскобургготски се намеси в хора на българското снишаване тези дни. Той напомни прочутата фраза на баща си: „Винаги с Германия, никога срещу Русия“. Но забрави да напомни до какъв троен крах доведе тя. Борис беше отровен от Хитлер, макар да бяха съдружници по неволя. България обяви формална война на САЩ и Англия, за което й бе отмъстено с жестоки бомбардировки над София. А накрая Съветската армия, маскирана като освободител, окупира държавата и я направи част от храносмилателния тракт на Кремълското туловище. И последиците от тази окупация днес са повече от явни. Руски граждани и фирми владеят хиляди хектари от територията на България, практически почти цялото Черноморие, обширни райони около столицата и големите градове. Да не говорим за енергетиката, за преработката на горива, за руската съсобственост в големи български банки, медии, телекоми, за финансирането на партии и на агенти за влияние навсякъде, където промиването на мозъци става лесно и безнаказано. Русия е тук. Остава само да влезе… Затова менталните повреди в общественото мнение си вървят ръка за ръка с тази зависимост, с тези безгръбначни политици, които имаме. Путинофилията организирано вее руски знамена, крещи под прозорците на властта и дори с устата на депутатката от „Възраждане“ Елена Гунчеа заплашва с обстрел от руски точкови ракети Министерския съвет. Но прокуратурата си трае. С което доказва, че е част от победоносната хибридна победа на Путин в България. Така че, не се лъжете. Без реална помощ съчувствието към Украйна е лицемерие. Неофициално сме във войната срещу нея, и то на страната на Путин. Т.е. пак сме от грешната страна. И ако ще я караме така, ще платим заедно с Кремъл страшната цена на тази война, в която заложник е европейската цивилизация.