Search Suggestions
      петък, 11.07.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          Има ли значение кой е крив и кой е прав, когато колективът прави играта и успехите?

          Напрежението в мъжкия ни национален отбор по волейбол идва в повече на всички – и треньори, и състезатели. Но нали спортът е дисциплина, „стискане на зъби“ и устрем към високи цели и амбиции, постигащи се чрез преминаване през тръни.

          - Реклама -

          Защо това не може да се разбере от всички, визирам и треньори, но и състезатели?

          Отказването от игра за националния отбор не е добър пример и то преди Световно първенство. Пламен Констнатинов, човек, който е врял и кипял и като състезател, а и като треньор във волейбола, знае отлично, че тренира мъже, които трябва от време на време поне да стискат зъби, а думата му, каквато и да е тя, трябва да е закон…

          Многото контузии и непредвидени драми за отбора донесоха напрежение не само при него, а и сред самите волейболисти, които също искат едно – максимално добро представяне за страната ни.

          Защо тогава един Владислав Иванов не разбира, че в този мъжки спорт е важна както личността, така и колективът?!  Обидите от страна на треньори, помощници, са непрекъснато явление в спорта и не само в мъжкия… Кому е нужно точно преди голям форум, на който и България е домакин заедно с Италия, подобна демонстрация на обида от страна на либерото ни? Работата, свързана с колектив, винаги е съпътствана от компромиси или поне така трябва да бъде. Защото който и да  е прав, има една цел, която е обща, и стои над всички.

          Та … на въпроса – никой не печели от драмите, никой не е прав, когато отборът е ощетен, но ролята на треньора и е да бъде пример, не може всеки да прави каквото си поиска.

          Едва ли във волейболните колоси като Русия например, където е работил и Константинов, дисциплината е била толкова крехка, че играч да се откаже, заради обида.

          В отбора на „лъвовете“ място имат само сърцати играчи, нека си припомним само докъде стигнахме на Олимпиадата в Лондон 6 години по-рано с порязан състав отново! България винаги е създавала таланти, въпреки неравните условия с другите държави, които са фактори във волейбола, имам предвид условия за трениране, финансиране на този спорт, но освен талант, трябва и труд, и сърце.  Защото оставиш ли сърцето си на терена, хората ще те оценят независимо от резултатите, а в националния отбор на България имат място волейболисти, готови да разберат, че големият спорт изисква понякога жертви и себеотрицание.

          Напрежението в мъжкия ни национален отбор по волейбол идва в повече на всички – и треньори, и състезатели. Но нали спортът е дисциплина, „стискане на зъби“ и устрем към високи цели и амбиции, постигащи се чрез преминаване през тръни.

          - Реклама -

          Защо това не може да се разбере от всички, визирам и треньори, но и състезатели?

          Отказването от игра за националния отбор не е добър пример и то преди Световно първенство. Пламен Констнатинов, човек, който е врял и кипял и като състезател, а и като треньор във волейбола, знае отлично, че тренира мъже, които трябва от време на време поне да стискат зъби, а думата му, каквато и да е тя, трябва да е закон…

          Многото контузии и непредвидени драми за отбора донесоха напрежение не само при него, а и сред самите волейболисти, които също искат едно – максимално добро представяне за страната ни.

          Защо тогава един Владислав Иванов не разбира, че в този мъжки спорт е важна както личността, така и колективът?!  Обидите от страна на треньори, помощници, са непрекъснато явление в спорта и не само в мъжкия… Кому е нужно точно преди голям форум, на който и България е домакин заедно с Италия, подобна демонстрация на обида от страна на либерото ни? Работата, свързана с колектив, винаги е съпътствана от компромиси или поне така трябва да бъде. Защото който и да  е прав, има една цел, която е обща, и стои над всички.

          Та … на въпроса – никой не печели от драмите, никой не е прав, когато отборът е ощетен, но ролята на треньора и е да бъде пример, не може всеки да прави каквото си поиска.

          Едва ли във волейболните колоси като Русия например, където е работил и Константинов, дисциплината е била толкова крехка, че играч да се откаже, заради обида.

          В отбора на „лъвовете“ място имат само сърцати играчи, нека си припомним само докъде стигнахме на Олимпиадата в Лондон 6 години по-рано с порязан състав отново! България винаги е създавала таланти, въпреки неравните условия с другите държави, които са фактори във волейбола, имам предвид условия за трениране, финансиране на този спорт, но освен талант, трябва и труд, и сърце.  Защото оставиш ли сърцето си на терена, хората ще те оценят независимо от резултатите, а в националния отбор на България имат място волейболисти, готови да разберат, че големият спорт изисква понякога жертви и себеотрицание.

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          ЦСКА поздрави Валентин Илиев

          Ръководството на ЦСКА поздрави Валентин Илиев по случай 45-тия му рожден ден.Публикацията в сайта на „армейците“: „Днес 45-ти рожден ден празнува бившият капитан на ЦСКА...

          УЕФА готви тесла за Левски

          Левски почти сигурно ще отнесе глоба от УЕФА за двубоя от първия квалификационен кръг на Лига Европа срещу Апоел Беер Шева (0:0). Причина за...

          Бивш капитан на Ливърпул шокира Англия с трансфер

          Бившият капитан на Ливърпул Джордан Хендерсън ще облече екипа на Брентфорд, след като официално разтрогна с Аякс. Новината за 35-годишния халф шокира цяла Англия,...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ
          Зареждане…
          Зареждане…
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions