В историята на България има четири контрареволюции. Това заяви пред медиите народният представител от ГЕРБ Тома Биков.
Той представи новата си книга „Българските контрареволюции и краят на идеологиите“ в Централния военен клуб. Тя е продължение на книгата му „Българските революции“, която излезе преди около четири години. На събитието присъстваха представители на обществения и политическия елит на страната.
„Контрареволюцията е отмяна на революционния процес и практическата отмяна на революционната идея“, обясни Биков.
Първите две контрареволюции съвпадат с периоди от управленията на цар Фердинанд І и цар Борис ІІІ, когато първият установява т.нар. си „личен режим“ през първото десетилетие на ХХ век, а вторият поема юздите на държавата от средата на 30-те години до средата на 40-те години. Третата контрареволюция е свързана с тоталитарното управление на Тодор Живков от 1962 до 1989 г. „ В рамките на либералната идеология, като държавна идеология, последната четвърта контрареволюция се персонализира от Бойко Борисов“, добави Биков.
Той избягва да дава оценки дали това са положителни или отрицателни периоди. „Това са периоди, в които българското общество се чувства в своята автентична форма“, заяви Биков. За него революциите в България винаги идват отвън, изненадващи са, променят целия политически ред и геополитическата ориентация на страната. „Това са кървави периоди, докато при контрареволюциите се случва точно обратното. Тогава имаме приобщаване, основен приоритет е опазването на баланса. Постепенно те умъртвяват идеологиите със своята човешка същност. Контрареволюциите нямат проблем с човека, а с идеологията“, подчерта авторът.
Той е категоричен, че през последните 200 години България прави огромен модернизационен скок, който не е задължително да бъде отчетен само като позитивен. „Той е на много висока цена заради много бързия темп. Резултатите, които други народи постигат за няколко века, ние по изкуствен път сме стигнали до тях много бързо и сме платили много тежка цена“, заяви Биков и добави, че трябва да гледаме малко по-позитивно на нашето развитие.
Според него в момента сме в едно междинно състояние. „България така или иначе се намира в период на контрареволюция. Нямаме революционен импулс. В последната глава на книгата си разглеждам постидеологическите перспективи, защото настоящата идеология няма идеологическа алтернатива. Ако през социализма, либерализмът е идеологическата алтернатива. Ако при национализмът, социализмът е алтернативата. Сега не се вижда на хоризонта нова идеологическа алтернатива. Алтернативата на идеологиите са културите и културните различия. По тази причина либералният Запад много често се сблъсква с различни култури, които отказват да приемат либералната идеология и понякога се стига до войни“, заяви Биков.
Той прогнозира, че на мястото на идеологическите утопии ще се появят технологични утопии. Става дума за бурното развитие на изкуствения интелект. „Създава се усещането, че може да стане много хубаво, но по-скоро ще доведе до бурни трансформации, които могат да се окажат революционни и да доведат до революция. Аз съм противник на революциите и предпочитам контрареволюциите“, заяви Биков.
