“Ние ще станем индиректно солидарни с тези дългове на Гърция и ние ще изплащаме тези френски дългове през и чрез механизма на инфлация. Когато еврото има инфлация т.е. се печата всеобщо евро, което е необезпечено, еврото се разлива, включително и в България, особено ако го приемем, обезценката на нашите заплати, доходи и пенсии, тази обезценка е данъкът – инфлационен данък, който ние ще плащаме към ЕС и еврозоната. Ние и сега го плащаме, защото сме обвързани към еврозоната чрез валутния борд, но ние имаме известни опции да лавираме, имаме известнa независимост, но ако влезем в еврозоната ще добавим допълнителни негативи, свързани с еврозоната, които в момента ги нямаме”, така обясни основните притеснения на протестиращите против въвеждане на еврото икономистът проф. Красимир Петров, който беше гост на предаването “Контра”.
Петров допълни, че ние не сме свръхзадлъжнели, макар да сме се насочили в тази насока, но не сме задължени да сме обвързани с други валути, а да сме с плаващ курс. Според икономиста плаващите курсове са нормални за всички икономики. Той допълни, че подобна обвързаност е не е необходима за стабилността на икономиката ни.
“Защо Европа е толкова отчаяна да ни вкара в еврозоната, защото трябва да спасяват Франция. Ние трябва да споделим техните дългове, макар и през механизма на инфлацията”, допълни още проф. Красимир Петров.