На 3 март България чества своя Национален празник, отбелязвайки 147 години от Освобождението.
- Реклама -
На тази дата през 1878 г. в градчето Сан Стефано (днес квартал на Истанбул) е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. Той слага край на Руско-турската война (1877-1878) и полага основите на Третата българска държава.
Санстефанският мирен договор предвижда създаването на автономна, но васална на Османската империя България. Територията ѝ включва почти всички български земи на Балканите – над 170 хил. кв. км. Договорът обаче е предварителен и подлежи на одобрение от Великите сили, което води до последващото му ревизиране на Берлинския конгрес.
За първи път 3 март е честван през 1880 г. като ден на възшествието на руския император Александър II. По-късно, с промени в законодателството, датата 19 февруари (стар стил) се утвърждава като Ден на Освобождението. През 1916 г. с въвеждането на Григорианския календар тази дата се изчислява като 3 март (нов стил).
През годините 3 март претърпява различни промени в официалния календар. До 1949 г. той е отбелязван като празник, но през 1950 г. е изваден от списъка на неприсъствените дни. През 1978 г., по повод 100-годишнината от Освобождението, денят е честван отново, а през 1987 г. официално възстановен като празник. С решение на Народното събрание от 1990 г. 3 март е обявен за Национален празник на България.
Днес този ден остава символ на свободата и стремежа на българския народ към независимост.
На 3 март България чества своя Национален празник, отбелязвайки 147 години от Освобождението.
- Реклама -
На тази дата през 1878 г. в градчето Сан Стефано (днес квартал на Истанбул) е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. Той слага край на Руско-турската война (1877-1878) и полага основите на Третата българска държава.
Санстефанският мирен договор предвижда създаването на автономна, но васална на Османската империя България. Територията ѝ включва почти всички български земи на Балканите – над 170 хил. кв. км. Договорът обаче е предварителен и подлежи на одобрение от Великите сили, което води до последващото му ревизиране на Берлинския конгрес.
За първи път 3 март е честван през 1880 г. като ден на възшествието на руския император Александър II. По-късно, с промени в законодателството, датата 19 февруари (стар стил) се утвърждава като Ден на Освобождението. През 1916 г. с въвеждането на Григорианския календар тази дата се изчислява като 3 март (нов стил).
През годините 3 март претърпява различни промени в официалния календар. До 1949 г. той е отбелязван като празник, но през 1950 г. е изваден от списъка на неприсъствените дни. През 1978 г., по повод 100-годишнината от Освобождението, денят е честван отново, а през 1987 г. официално възстановен като празник. С решение на Народното събрание от 1990 г. 3 март е обявен за Национален празник на България.
Днес този ден остава символ на свободата и стремежа на българския народ към независимост.