Конклавът за избор на нов папа започва на фона на спекулации и предположения за най-вероятните кандидати. Сред тях изпъкват няколко кардинали и архиепископи с различен произход, визии и опит, като повечето от тях имат връзка с линията на управление на папа Франциск, докато други са представители на по-консервативни течения.
Сред най-често споменаваните имена е това на Пиетро Паролин – 70-годишен италианец и настоящ държавен секретар на Ватикана. Той е известен с богатия си дипломатически опит, особено в отношенията с Китай, Израел и Виетнам, и е възприеман като умерен и уравновесен духовник. Според наблюдатели, негов избор би бил сигнал за запазване на баланса в Църквата, особено в настоящата нестабилна международна обстановка. Въпреки това, някои смятат, че липсата му на опит в ръководенето на епархии е негов минус.
Друг италиански кандидат с прогресивен профил е Матео Дзупи, архиепископ на Болоня и председател на Италианската епископска конференция. Той е известен с ангажимента си към диалога и мира – включително с мисията си в Украйна – и е възприеман като фигура, способна да обедини различни течения в Църквата. Дзупи поддържа по-отворени позиции към разведените и ЛГБТ общността, но същевременно умее да комуникира и с традиционалистите.
Пиербатиста Пицабала, Латински патриарх на Йерусалим, е също сред спряганите имена. Той е 60-годишен и има дългогодишен опит в Близкия изток, познава в дълбочина конфликта между Израел и Палестина и е важен участник в усилията за междуверски диалог. Неговата работа е тясно свързана с папа Франциск и представлява продължение на грижата за бедните и маргинализираните.
Фернандо Филони е друг италианец с дипломатически профил, но без ръководен опит в епархии. В миналото е работил в Ирак, Иран и Китай и сега оглавява Ордена на Светия гроб Господен. Той е възприеман като човек, който не би поел нови реформи, а би запазил настоящото състояние в Църквата.
Сред другите италиански кардинали, по-възрастни и с по-традиционни възгледи, се нареждат Анджело Баняско, Мауро Пиаченца и Анджело Скола, но техните възрасти (над 80 години) намаляват шансовете им за реален избор.
Клаудио Гуджероти, родом от Верона, е смятан за експерт по Източна Европа и славянския свят. Той е бил папски нунций в страни като Украйна, Грузия и Беларус, и има активна роля в комуникацията между Ватикана и регионите, засегнати от войната.
От Малта идва Марио Грек – близък съюзник на папа Франциск, който ръководи Ватиканския секретариат за синодите. Той е пример за духовник, който е преминал от консервативни позиции към пълна подкрепа за реформите на настоящия папа.
Жозе Толентино де Мендоса, родом от Мадейра в Португалия, се смята за един от най-модерните кандидати. Той оглавява Дикастерията за културата и образованието и е смятан за възможен мост между Европа, Латинска Америка и Африка, благодарение на корените си и възгледите си.
Жан-Клод Олериш, архиепископ на Люксембург, има йезуитско образование, интерес към източните култури и твърди позиции по догматичните въпроси, но е социално прогресивен. Сходен профил има и Жан-Марк Авлин, архиепископ на Марсилия, ангажиран с миграционни и социални проблеми. Смята се, че папа Франциск лично би го предпочел за свой наследник.
В този списък се появяват и имена от други континенти – от Африка, Азия и двете Америки – което подчертава глобалния характер на Католическата църква и разнообразието от визии в нея. Сред тях са и кардинали като Луис Тагле от Филипините, Питър Търксън от Гана, Леонардо Щайнер от Бразилия, както и фигури от САЩ като Джоузеф Тобин и Тимъти Долан.
Независимо кой ще бъде избран, новият папа ще трябва да се изправи пред предизвикателства като вътрешното разделение в Църквата, геополитическата нестабилност, нарастващата секуларизация и социалните неравенства. Изборът ще покаже дали кардиналите ще предпочетат продължение на реформите на Франциск или завой към по-консервативен курс.