Според ново проучване, двама от всеки пет тийнейджъри в Европа се борят с психичното си благополучие, като момичетата се справят по-зле от момчетата във всички 37 държави, включени в проучването, съобщава „Евронюз“.
Младите хора днес са изложени на редица стресови фактори, включително социална изолация и прекъсване на образованието им, причинено от пандемията от COVID-19, както и социално-икономическа нестабилност и продължаващите конфликти в Украйна и Газа, според доклада, известен като Европейско проучване на употребата на алкохол и други наркотични вещества в училищата (ESPAD).
Проучването, което проследява навиците на тийнейджърите по отношение на алкохола, тютюнопушенето и наркотиците в продължение на 30 години, обхваща близо 114 000 ученици на възраст 15 и 16 години в 37 европейски държави.
За първи път през 2024 г. докладът оценява и тяхното психично здраве.
За да проследи психическото благосъстояние на тийнейджърите, анкетата пита учениците как се развива животът им напоследък – например, колко често се чувстват весели, събуждат се свежи и колко се интересуват от ежедневието си.
Изследователите превърнали отговорите в индекс; учениците, които получили над 50 от 100 точки по индекса, били счетени за психически здрави.
Като цяло 59 % от тийнейджърите са достигнали този праг. Но има големи регионални различия в Европа, като тийнейджърите в скандинавските страни се справят доста добре, а тези в Централна и Източна Европа – по-зле.
Тийнейджърите в датската територия на Фарьорските острови са най-склонни да съобщават за добро психично здраве (77 %), следвани от Исландия (75 %) и Дания (72 %).
В същото време тийнейджърите в Украйна са отчели най-лошо психично здраве, като само 43% били класифицирани като здрави. Докладът отбелязва, че украинските тийнейджъри имат ограничен достъп до грижи за психичното здраве, което ги оставя да се борят с травмите, свързани с войната, до голяма степен сами.
Следващите най-ниски нива на психично благополучие са отчетени в Чешката република (46%), Унгария (47%), Кипър и Полша (по 49%).
„Психичното здраве е дълбоко свързано с по-широката социална среда, в която растат младите хора“, заявява Кадри Соова, директор на групата за защита на психичното здраве Mental Health Europe. Тя не е участвала в проучването.
Момичетата са в по-лошо състояние от момчетата във всички 37 проучени държави. В цяла Европа 49 % от момичетата и 69 % от момчетата съобщават за добро психично здраве.
Разликите между половете са още по-ярко изразени в някои страни. В Италия и Полша, например, около две трети от момчетата съобщават за добро психично здраве, в сравнение с една трета от момичетата.
В Швеция относително високият процент на благополучие сред тийнейджърите като цяло (62 %) прикрива разликите между половете. Около четири от всеки пет момчета са с добро психично здраве, в сравнение с по-малко от половината от момичетата.
По-лошите резултати при момичетата „показват спешната необходимост от целенасочени и съобразени с контекста мерки“, заявява Соова.
Европа не е единственият регион, който се бори с нарастващия брой психични проблеми сред младежите. През последното десетилетие процентът на младите хора с психични разстройства е нараснал във всички части на света, според неотдавнашен анализ на медицинското списание Lancet.
Соова призовава политиците да инвестират в образование в областта на психичното здраве и достъпна подкрепа за младите хора.
„Като се справим с традиционните и нововъзникващите предизвикателства, от употребата на психоактивни вещества до рисковете в интернет, можем да създадем среда, в която всички тийнейджъри да имат възможност да се развиват с достойнство и благополучие“, заявява тя.
Най-добро психично състояние на младите е в Швейцария , най-негативно в България, няма да се лъжем.