Search Suggestions
      неделя, 15.06.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          Обществен инспекторат: Лъжат ли ни за Закон за борба със спекулата в България?

          „Лъжат ли ни за „Закон за борба със спекулата“ в България?

          - Реклама -

          В последните месеци често чуваме представители на държавни институции (КЗК, НАП, КЗП и други) да говорят за „борба със спекулата“ и дори да намекват за съществуващ или предстоящ закон по темата. Тези твърдения стават особено актуални и повтаряни в светлината на предстоящото въвеждане на еврото в България. Но каква е реалността? Има ли действащ такъв закон у нас?

          Краткият отговор е: Не, към момента в България няма действащ отделен закон за борба със спекулата.

          Това означава, че всяко твърдение за съществуването на подобен закон е подвеждащо и не отговаря на истината.

          Защо тогава се говори за него?

          Когато чуем подобни изявления от официални лица, особено в контекста на смяна на валутата, можем да разгледаме няколко възможни причини за тези твърдения:

          1. Некомпетентност или непознаване на законодателството: Възможно е да става дума за елементарно непознаване на актуалното законодателство. Това е тревожно, тъй като предполага липса на осведоменост по важни икономически и социални въпроси на високо ниво.

          2. Политически популизъм и PR: Много по-вероятно е да сме свидетели на политически популизъм. В периоди на инфлация, високи цени и икономически затруднения – каквито се очакват или вече се наблюдават около процеса на въвеждане на еврото – обществото търси бързи решения и виновници. Терминът „спекула“ е удобен за употреба, тъй като е общоразбираем и може да отклони вниманието от по-дълбоки системни проблеми или неефективността на управлението. Обещанията за „борба“ със спекулата, без адекватни правни инструменти, звучат добре на масите, но остават празни.

          3. Заблуждаване на обществеността: Използването на подобни изрази създава измамна илюзия за активни действия и загриженост от страна на държавата. Особено при въвеждането на еврото, когато има опасения от закръгляване на цени нагоре, „борбата със спекулата“ се представя като „защита“ на гражданите. Целта е да се успокои населението и да се внуши, че „нещо се прави“, докато всъщност липсва конкретна правна рамка. Това е форма на заблуда, тъй като не се посочват реални механизми за действие.

          4. Разчитане на неинформираността на гражданите: Повечето хора не познават в детайли цялото законодателство. Политиците често разчитат на тази неинформираност, за да правят гръмки изявления, които на пръв поглед изглеждат логични и адекватни на ситуацията.

          Има ли други закони, които индиректно засягат „спекулата“? ⚖️

          Макар да няма самостоятелен „Закон за борба със спекулата“, съществуват други законодателни актове, които могат индиректно да се приложат в определени случаи, свързани с неправомерно ценообразуване или нелоялни практики:

          * Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК): Този закон регулира монополите, картелите и злоупотребите с господстващо положение на пазара. Ако високите цени са резултат от договаряне между търговци или нелоялна конкуренция, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) може да се намеси. Това обаче е борба с антиконкурентни практики, а не със „спекула“ като такава.

          * Закон за защита на потребителите (ЗЗП): Този закон урежда правата на потребителите и забранява нелоялни търговски практики, но обикновено се отнася до заблуждаващи реклами, некачествени стоки или услуги, а не до ценообразуване на свободния пазар. В изключителни случаи на драстично и необосновано завишаване на цени по време на криза или при преминаване към еврото, би могло да се търси отговорност.

          * Наказателен кодекс (НК): Теоретично, при доказани случаи на организирана престъпна дейност, целяща измами чрез изкуствено надуване на цени, биха могли да се приложат някои членове от НК. Това обаче е изключително трудно за доказване (при сегашното състояние на прокуратурата и съда дори е невъзможно) и не е приложимо за масовите случаи на високи цени, които обществеността възприема като „спекула“.

          Заключение: Бъдете информирани!

          Когато чуете официални представители да говорят за „Закон за борба със спекулата“ в България, особено в контекста на въвеждане на еврото, знайте, че това е сериозен индикатор за неточност или преднамерено подвеждане. Реалността е, че липсва такъв конкретен правен инструмент.

          Борбата с високите цени и инфлацията, както и осигуряването на плавен преход към еврото, изискват комплексни икономически мерки, прозрачност и стриктно прилагане на съществуващото законодателство, а не празни обещания за закони, които не съществуват. Бъдете критични към подобни изявления и търсете проверена информация!“

          Това написаха от Обществен инспекторат във „Фейсбук“.

          Лъжат ли ни за "Закон за борба със спекулата" в България? 🤔В последните месеци често чуваме представители на държавни…

          Posted by Обществен инспекторат on Saturday, June 14, 2025

          „Лъжат ли ни за „Закон за борба със спекулата“ в България?

          - Реклама -

          В последните месеци често чуваме представители на държавни институции (КЗК, НАП, КЗП и други) да говорят за „борба със спекулата“ и дори да намекват за съществуващ или предстоящ закон по темата. Тези твърдения стават особено актуални и повтаряни в светлината на предстоящото въвеждане на еврото в България. Но каква е реалността? Има ли действащ такъв закон у нас?

          Краткият отговор е: Не, към момента в България няма действащ отделен закон за борба със спекулата.

          Това означава, че всяко твърдение за съществуването на подобен закон е подвеждащо и не отговаря на истината.

          Защо тогава се говори за него?

          Когато чуем подобни изявления от официални лица, особено в контекста на смяна на валутата, можем да разгледаме няколко възможни причини за тези твърдения:

          1. Некомпетентност или непознаване на законодателството: Възможно е да става дума за елементарно непознаване на актуалното законодателство. Това е тревожно, тъй като предполага липса на осведоменост по важни икономически и социални въпроси на високо ниво.

          2. Политически популизъм и PR: Много по-вероятно е да сме свидетели на политически популизъм. В периоди на инфлация, високи цени и икономически затруднения – каквито се очакват или вече се наблюдават около процеса на въвеждане на еврото – обществото търси бързи решения и виновници. Терминът „спекула“ е удобен за употреба, тъй като е общоразбираем и може да отклони вниманието от по-дълбоки системни проблеми или неефективността на управлението. Обещанията за „борба“ със спекулата, без адекватни правни инструменти, звучат добре на масите, но остават празни.

          3. Заблуждаване на обществеността: Използването на подобни изрази създава измамна илюзия за активни действия и загриженост от страна на държавата. Особено при въвеждането на еврото, когато има опасения от закръгляване на цени нагоре, „борбата със спекулата“ се представя като „защита“ на гражданите. Целта е да се успокои населението и да се внуши, че „нещо се прави“, докато всъщност липсва конкретна правна рамка. Това е форма на заблуда, тъй като не се посочват реални механизми за действие.

          4. Разчитане на неинформираността на гражданите: Повечето хора не познават в детайли цялото законодателство. Политиците често разчитат на тази неинформираност, за да правят гръмки изявления, които на пръв поглед изглеждат логични и адекватни на ситуацията.

          Има ли други закони, които индиректно засягат „спекулата“? ⚖️

          Макар да няма самостоятелен „Закон за борба със спекулата“, съществуват други законодателни актове, които могат индиректно да се приложат в определени случаи, свързани с неправомерно ценообразуване или нелоялни практики:

          * Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК): Този закон регулира монополите, картелите и злоупотребите с господстващо положение на пазара. Ако високите цени са резултат от договаряне между търговци или нелоялна конкуренция, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) може да се намеси. Това обаче е борба с антиконкурентни практики, а не със „спекула“ като такава.

          * Закон за защита на потребителите (ЗЗП): Този закон урежда правата на потребителите и забранява нелоялни търговски практики, но обикновено се отнася до заблуждаващи реклами, некачествени стоки или услуги, а не до ценообразуване на свободния пазар. В изключителни случаи на драстично и необосновано завишаване на цени по време на криза или при преминаване към еврото, би могло да се търси отговорност.

          * Наказателен кодекс (НК): Теоретично, при доказани случаи на организирана престъпна дейност, целяща измами чрез изкуствено надуване на цени, биха могли да се приложат някои членове от НК. Това обаче е изключително трудно за доказване (при сегашното състояние на прокуратурата и съда дори е невъзможно) и не е приложимо за масовите случаи на високи цени, които обществеността възприема като „спекула“.

          Заключение: Бъдете информирани!

          Когато чуете официални представители да говорят за „Закон за борба със спекулата“ в България, особено в контекста на въвеждане на еврото, знайте, че това е сериозен индикатор за неточност или преднамерено подвеждане. Реалността е, че липсва такъв конкретен правен инструмент.

          Борбата с високите цени и инфлацията, както и осигуряването на плавен преход към еврото, изискват комплексни икономически мерки, прозрачност и стриктно прилагане на съществуващото законодателство, а не празни обещания за закони, които не съществуват. Бъдете критични към подобни изявления и търсете проверена информация!“

          Това написаха от Обществен инспекторат във „Фейсбук“.

          Лъжат ли ни за "Закон за борба със спекулата" в България? 🤔В последните месеци често чуваме представители на държавни…

          Posted by Обществен инспекторат on Saturday, June 14, 2025

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Румен Радев: Хисаря е извор на здраве, вдъхновение и просперитет

          Хисаря, със своите лечебни минерални извори, мек климат, чиста природа и съхранено историческо наследство, надживява вековете и се утвърждава днес като истински център на...

          Земетресение с магнитуд 2,9 разтърси района на Долна Баня

          Слаб земен трус с магнитуд 2,9 по Рихтер бе регистриран тази вечер в района на Долна Баня, област София, съобщиха от Националния сеизмологичен център. Епицентърът...

          Румен Радев: „Хората ще спрат да слушат, когато управляващите не ги чуват“

          Президентът остро критикува правителството за манипулации, липса на диалог и международна пасивност За еврото и управленската пропаганда: „Не ви ли тревожи, че правителството налива средства в...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ

          Зареждане…

          Зареждане…

          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions