България ще бъде част от общоевропейската инициатива за изграждане на т.нар. „стена от дронове“ по източните граници на Европейския съюз. Проектът цели съвместна защита от безпилотни летателни апарати и ще бъде обсъден на 26 септември по време на онлайн среща с представители на България, Естония, Латвия, Литва, Финландия, Полша, Румъния и Украйна. Това съобщи говорител на Европейската комисия.
„Всички тези страни трябва да подготвят своите системи за борба с дронове. Обединявайки ги, ще може да се изгради защитна стена, която да реагира адекватно на конкретните заплахи“, обясни пред БНР Иван Миланов, полковник от резерва и вицепрезидент на Международната асоциация за борба с дронове.
- Реклама -
България изостава в подготовката
По думите му всяка държава трябва да разполага със собствена система за противодействие.
„Като страна-членка на НАТО сме длъжни да имаме готовност и да дадем своя принос. Проблемът е, че ние все още не сме готови. Закъсняваме и реагираме късно“, заяви Миланов.
Той подчерта, че изпращането на изтребители срещу дронове е неефективен подход.
„Трябва да се промени цялостно мисленето. Работим на парче – първо говорим за закупуване на дронове, както беше обявено от Урсула фон дер Лайен, но никой не постави въпроса за защитата. Сега рискуваме да повторим същата грешка“, предупреди експертът.
Миланов настоя за свикване на Съвета за сигурност при премиера, за да се обсъдят рисковете и да се вземат цялостни решения.
„Русия постигна своето – показа, че НАТО не е готово и реагира неадекватно на заплахата от дронове“, каза той.
Според него отговорът не трябва да е само военен.
„Трябва да има и икономически мерки, включително спрямо държави и компании, които помагат на Русия да заобикаля наложените ограничения. Нужно е бързо и ясно послание, че подобни действия няма да останат без последствия“, заяви Миланов.
Експертът завърши с предупреждение, че времето е решаващо:
„В изключително кратки срокове трябва да изградим реална защита – както за военни обекти, така и за инфраструктурата и населението.“
България ще бъде част от общоевропейската инициатива за изграждане на т.нар. „стена от дронове“ по източните граници на Европейския съюз. Проектът цели съвместна защита от безпилотни летателни апарати и ще бъде обсъден на 26 септември по време на онлайн среща с представители на България, Естония, Латвия, Литва, Финландия, Полша, Румъния и Украйна. Това съобщи говорител на Европейската комисия.
„Всички тези страни трябва да подготвят своите системи за борба с дронове. Обединявайки ги, ще може да се изгради защитна стена, която да реагира адекватно на конкретните заплахи“, обясни пред БНР Иван Миланов, полковник от резерва и вицепрезидент на Международната асоциация за борба с дронове.
- Реклама -
България изостава в подготовката
По думите му всяка държава трябва да разполага със собствена система за противодействие.
„Като страна-членка на НАТО сме длъжни да имаме готовност и да дадем своя принос. Проблемът е, че ние все още не сме готови. Закъсняваме и реагираме късно“, заяви Миланов.
Той подчерта, че изпращането на изтребители срещу дронове е неефективен подход.
„Трябва да се промени цялостно мисленето. Работим на парче – първо говорим за закупуване на дронове, както беше обявено от Урсула фон дер Лайен, но никой не постави въпроса за защитата. Сега рискуваме да повторим същата грешка“, предупреди експертът.
Миланов настоя за свикване на Съвета за сигурност при премиера, за да се обсъдят рисковете и да се вземат цялостни решения.
„Русия постигна своето – показа, че НАТО не е готово и реагира неадекватно на заплахата от дронове“, каза той.
Според него отговорът не трябва да е само военен.
„Трябва да има и икономически мерки, включително спрямо държави и компании, които помагат на Русия да заобикаля наложените ограничения. Нужно е бързо и ясно послание, че подобни действия няма да останат без последствия“, заяви Миланов.
Експертът завърши с предупреждение, че времето е решаващо:
„В изключително кратки срокове трябва да изградим реална защита – както за военни обекти, така и за инфраструктурата и населението.“
От началото на октомври ще бъдат открити новите разплащателни сметки на Столична община, след като беше подписан договор за обслужване с Пощенска банка.