Стефан Ботев: Ако Карлос Насар тръгне към Катар, драма не виждам никаква, не можем да го вържем

„Карлос Насар си донесе свой договор с федерацията. Приехме всичките му условия, но въпреки това не го подписва вече месец и половина. А без да има договор с федерацията, няма как да получава заплата“. Това обясни пред бТВ президентът на БФВТ Стефан Ботев.

Часове по-рано Насар, който се завърна у нас след третата си световна титла, заяви, „е централата с нищо не ми е помогнала. „Не го правя с цел да се заяждам, не искам никакви неразбирателства, но тази година са изхарчени към 500 000 лева за моята подготовка. Нула лева съм получил от федерацията, всичко е от моите спонсори“ – каза шампионът.

„Надявам се в най-скоро време да се свържат и с моя мениджър да подпишем договор, не получавам дори заплата. Не искам да се твърдят лъжи, да се заблуждават хората“ – добави Насар.

Ботев контрира, че всеки състезател подписва договор със съответната федерация, за да получава заплата. „Ние сме техният работодател. В началото на годината всички щангисти подписаха предложените от федерацията еднотипни договори, само той не е. Не е съгласен с клаузите. Не е вярно, че искаме проценти от рекламните приходи, които той си е намерил“ – подчерта Ботев.

„В този договор все пак има някакви задължения, които всеки един състезател трябва да изпълнява към федерацията. Карлос Насар работи за федерацията, а не обратното. След като всички са подписали договора, той явно не е толкова страшен. Но след като Карлос има отделни спонсорства, които евентуално се засягат от това, което ние му предложим… Например, ако имаме спонсор на федерацията и този спонсор иска да се направи снимка или интервю с него, той съответно трябва да отиде.“

„Всяка една федерация го има това нещо. Няма друга федерация, при която някой състезател да отказва да подпише договор с такива клаузи. Нали тази федерация трябва да се храни с нещо извън бюджета, да има странични средства за премии и така нататък. Въпреки това говорих с него и се съгласих – казах му да дадат договор към нас, да го разгледаме и да се споразумеем“.

„Той даде договор, който на него му е изгоден. Разгледах го – не съм доволен, защото е съвсем различен от всички останали. Въпреки това се съгласих. Казах – добре. Дай да седнем да го подпишем. Той ми каза, че иска да го занесе на своите хора да го прегледат. Трябваше да се чуем същата седмица, но мина месец и половина.“

„Чакам да подпише неговия договор. Няма какво да направя повече. А без този договор министерството няма как да отпусне пари. Не федерацията. Такава е процедурата. Трябва да представим договор, за да получим пари от министерството за неговата заплата. Не му е плащано от началото на годината. Ще си получи парите и със задна дата, просто трябва да го подпише.“

„Ако може без нас, нека се състезава без нас. Никой не може да се представлява сам – без федерация. Няма как да стане, невъзможно е. Не можеш да участваш като индивидуален член – представляваш федерацията, съответно държавата. Сега той представлява федерацията, но не получава заплата, докато не подпишеш договор.“

„Клаузите са неговите, не моите, и трябва да си ги подпише. Относно опасността да вдига за друга държава – това е решение на всеки състезател, може да си тръгне по всяко едно време. На мен не ми е казал, че има такова намерение, но и ние си изпълняваме всички задължения по наредба. Драма не виждам никаква. Ако тръгне към Катар, да тръгне. Не можем да го вържем тука. Навремето аз тръгнах към Австралия – станах спортист на годината, а ми подариха една торта. Ще тръгна, разбира се. Сега пари много – от министерство, от спонсори. Винаги може и повече, но…“

„По принцип има изискване към всички състезатели за централизирана подготовка, тъй като имаме договор с министерството на спорта. Те ни дават средства за централизирана, а не за индивидуална подготовка. Но въпреки това по негово желание, за да се чувства добре, сме го оставили сам да се подготвя – както той пожелае. Правим изключение, либерални сме.“

„За мен това не е правилно – всички трябва да сме на подготовка на едно място. Повече от 30 години съм в щангите. Бил съм в националния отбор по-дълго от Карлос. Такива ситуации с треньори – искам с този, не искам с онзи – такова нещо не е имало. Работата на състезателите е да вдигат щанги, а нашата – да оправим условията, за да вдигат щанги.“

„Ние няма да се харесваме, обичаме или женим. Но въпреки това в това ново време и нови поколения ние правим такива отстъпки, за да са доволни все пак. И въпреки това има недоволство.“

„Имам кандидат за спонсор, сериозен. Той казва – искам снимки и интервюта с целия отбор. Но Карлос вече има договор с конкурентни компании. И какво правим? Всеки спонсор иска най-добрият да го рекламира. Той щеше ли да стане щангист без подкрепата на федерацията? Всеки клуб получава средства от министерството на спорта чрез федерацията.“

„Знам, че негов човек искаше да стане президент на федерацията. Но когато се кандидатирах, останах сам. Сега, като се оправиха нещата, се появиха още желаещи“ – завърши Ботев.