Връщането на задължителната наборна военна служба не стои на дневен ред пред Министерството на отбраната. Това заяви ресорният министър Атанас Запрянов в ефира на БНТ, като подчерта, че попълването на редиците на армията ще продължи да се осъществява на принципа на професионалния и доброволния състав. По думите на министъра, въпреки че бюджетната рамка за 2026 г. е минимална и недостатъчна, надеждите са средствата за отбрана да не бъдат редуцирани.
Запрянов посочи, че съществуващият финансов дефицит ще бъде компенсиран чрез предоговаряне на плащанията по текущи договори, включително и по ключовата програма за придобиване на изтребителите F-16. Той уточни, че военните разходи са обект на защитна клауза според Пакта за стабилност и растеж на ЕС, поради което не оказват влияние върху инфлационните процеси през настоящия и следващите периоди.
В посока модернизация, България е заложила девет мащабни проекта на обща стойност над 3.2 млрд. евро по европейския механизъм SAFE. Финансирането е предвидено чрез дългосрочен кредит от Европейската комисия, който включва 10-годишен гратисен период и срок на изплащане от 35 години. Проектите вече са изпратени за оценка в Брюксел.
Относно човешкия ресурс, Запрянов бе категоричен, че наборната служба не се планира. Социалните мерки за привличане на кадри вече дават положителен ефект, като за едно място се борят между 3 и 5 кандидати, а в определени случаи броят им достига до 20. Въпреки интереса, армията има капацитет да приема максимум 1000 души годишно заради ограничения финансов ресурс. Министърът отбеляза проблема с мобилизационния резерв, като ведомството разчита на доброволната служба за неговото укрепване.
Атанас Запрянов коментира и сложната геополитическа обстановка, свързана с мирния план на президента Доналд Тръмп за войната в Украйна. Според него компромисите ще бъдат неизбежни и за двете страни в конфликта. „Украйна търси справедливост и мир по международното право, а Русия се базира на силата и резултатите на терен. Това прави изготвянето на взаимноприемлив план изключително трудно“, заяви той, допълвайки, че агресорът преследва териториални цели, докато жертвата се опитва да запази своята цялост.
В плановете за превъоръжаване влиза закупуването на дронове, както и на системи за противодействие на безпилотни апарати, като очакванията са българската отбранителна индустрия да вземе активно участие в процеса.
Министърът засегна и темата за сигурността в Черно море след последната атака с морски дрон срещу руски танкер. Той припомни, че страната ни многократно е алармирала за рисковете пред корабоплаването в региона. „Черно море е опасно още от началото на войната. Надявам се да няма нови атаки“, заключи Запрянов.