Всички български правителства досега имаха проблем с оцеляването. Това, което се случи с кабинета на премиера Росен Желязков, някак вдъхна надежда у всички – у нас, навън, в ЕК, но и сред нас, съседите, че най-сетне има шанс за по-голяма стабилност. Разбира се, това неизбежно влияе върху отношението към текущите теми, включително, убедена съм, и към въпроса, свързан с нас. Да се изисква от кандидатка първо да промени конституцията си, за да започне преговори, е много учудващо.
Това заяви президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова.
Запитана за протестите в България и как това може да влияе върху отношенията със страната ѝ, тя напомни, че „за разлика от Скопие, българските политически партии и лидери, особено депутатите, са приели няколко документа – декларации, които обвързват всички и важат за всички“.
Силяновска отбеляза, че е чула и призивите на българския президент Румен Радев за предсрочни избори. За Северна Македония тя посочи, че тези дни отново е чула позицията на Европейския съвет: конституционните промени остават условие за провеждане на втората междуправителствена конференция.
„Надявам се проблемите и там да намерят решение. Не мога да кажа по какъв начин – дали чрез още едни предсрочни избори или чрез ново пренареждане на коалицията. Важното е страната да има правителство, което да управлява. Чух и президента, който отново призова за предсрочен вот. Това е българската политическа действителност. Що се отнася до нас, през последните дни отново чух позицията на Европейския съвет по нашия въпрос – а именно, че провеждането на втората междуправителствена конференция е обвързано с конституционните промени“, каза Силяновска.
Тя счита, че е достатъчно да се видят конституционните гаранции в българската конституция и да се сравнят с тези в северномакедонската, за да стане видимо, по думите ѝ, огромното несъответствие.
„Бих била първата, която да поиска конституционни промени, ако правата на българското малцинство у нас бяха застрашени. Но не аз, а органът, създаден от Съвета на Европа – Венецианската комисия, на чиито решения се позовават и Европейската комисия, и Европейският съвет, ясно заявява, че няма конституционен проблем с гарантирането на правата на малцинствата. В конституцията сме заложили най-високите стандарти, включително чрез интегрирането на Рамковото споразумение, което е изрично посочено в преамбюла – за разлика от нашия съсед“, заяви Силяновска.
„Моята дилема е колко човешко и политически допустимо в България да не може да се регистрира културно сдружение или на преброяването да няма възможност за деклариране като македонец, при положение че има графи за турци, роми и сърби, но не и за македонци. Те се водят „други“, а от нас се очаква в преамбюла да впишем не „други“, а „част от българския народ“, продължи президентът на Северна Македония.
„Не мога да се абстрахирам от това. Когато говоря и съм говорила, че очаквам креативност от ЕС, имам предвид, че Съюзът неведнъж е проявявал такава, когато е имал интерес, но никога когато въпросът засяга нас. Затова смятах, че ако Протокол 2 е източникът на проблемите – да, нужно е съгласие от двамата външни министри, но това беше една от възможностите. Нуждаем се от гаранции. Досега не сме ги имали и сега трябва да се самозащитим“, допълни Гордана Силяновска. Тя предложи на втората междуправителствена конференция да бъде приет акт, който ясно да заяви, че историята, културата и езикът не могат да бъдат предмет на преговори, нито условие за напредък. „Иначе се отваря нова кутия на Пандора. Това е най-важното“, подчерта тя.
Силяновска-Давкова отхвърли и позицията, че Украйна и Молдова са направили изключителен напредък по Копенхагенските критерии, а Северна Македония – не.
„Не сме член на ЕС, а кандидат. И да се изисква от кандидатка първо да промени конституцията си, за да започне преговори, е много учудващо, особено при положение че самият ЕС гарантира спазването на конституционните и политическите структури. Получавахме сигнали, че след изборите ще седнем и ще разговаряме. Затова ме изненада съобщението, разпространено от журналисти, че Европейският съвет остава на позицията, че Конституцията трябва да бъде променена, преди да започнат преговорите. А не знам кой политик – дали президент, дали премиер, дали председател на парламента – може предварително да гарантира, че конституцията ще бъде променена. Депутатите не представляват нас, а гражданите. Те гласуват според убеждението си. Каква е тази демокрация, ако предварително се изисква гаранция за промяна? Това за мен е сериозен проблем“, заяви Силяновска-Давкова.
