България заема тревожно място сред първите пет държави с най-висок риск от професионално прегаряне, или бърнаут. Това разкрива изследване, обхващащо четири ключови сектора – здравеопазване, образование, съдебна и охранителна система. Според данните над 50% от служителите в тези области вече изпитват конкретни симптоми на прегаряне, което представлява сериозно предизвикателство за обществото и икономиката ни.
Финансовите последици от този проблем са значителни. Годишно държавата и работодателите изплащат около 600 млн. лева за болнични, като тази сума непрекъснато нараства. Страната ни се нарежда сред водещите и по отношение на обезщетенията за професионални заболявания. Тези тревожни данни бяха представени от Томчо Томов, директор на Национален център за оценка на компетенциите към БСК, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.
Въпреки тези притеснителни статистики, България все още е в края на класацията по отношение на мерките за преодоляване на бърнаут. Томчо Томов подчерта, че едва около 20% от работодателите осъзнават необходимостта от прилагане на стратегии за съхраняване и задържане на служителите. Целта не е само да се избегне текучеството на кадри, но и да се опази тяхното здраве и психично благосъстояние. Според него за ефективното справяне с проблема са нужни сериозни институционални политики.
Глобалните мащаби на професионалното прегаряне също са впечатляващи. По данни на Световната здравна организация (СЗО) ежегодно се губят около 12 милиарда дни поради болнични, което се равнява на около 1 трилион долара, или 1% от световния БВП. Томов отбеляза, че тези изчисления обхващат единствено загубите от болнични, но бърнаутът води и до други щети, като пропуснати бизнес възможности, влошено здраве, професионални заболявания и отслабена имунна система поради високия стрес. Той допълни, че болничните, свързани с бърнаут, са двойно по-дълги, а 40% от текучеството на кадри в компаниите е пряк резултат от професионалното прегаряне.
Изследване на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа показва, че европейските икономики губят приблизително 600 милиона евро годишно заради този проблем. Загубите за световната икономика пък надхвърлят 350 милиарда долара годишно, става ясно от доклади на агенции за управление на човешките ресурси.
Експертът очерта трите ключови симптома на професионалното прегаряне. Първият е емоционалното изтощение, при което човек изпитва силно желание да се откъсне от социални контакти, пренасища се от общуване и започва да бъде по-формален във взаимоотношенията си, губейки емпатия.
Вторият аспект е намаляването на личната работоспособност и производителност. Това започва с разочарование от поставените цели и реалността на работното място. Постепенно служителят се затваря, отдръпва се от ценностите на работата, става демотивиран и неангажиран. Намалява се концентрацията, допускат се грешки, а ценностната връзка с работата се прекъсва.
Третият ключов симптом е дехуманизацията и деперсонализацията. При него човек губи вяра в себе си и в околните, става подозрителен, често циничен, лесно влиза в конфликти, понякога проявява агресия и пренася работните проблеми в личния си живот, отдръпвайки се от близките си. В по-широк смисъл, бърнаутът е свързан с „опустошаване на желанието за живот“, обобщи Томов.
Томчо Томов изброи и основните групи фактори, които допринасят за развитието на бърнаут.
Първата група е свързана с личността на човека. „Жертви на бърнаут стават способни, квалифицирани, интелигентни хора – те си поставят много високи цели, които невинаги могат да постигнат. Това са перфекционисти, които искат да са водещи в работата си“, отбеляза той. Застрашени са също тези, които придават голямо значение на външната оценка, както и емоционално лабилни личности със завишени критерии за самоконтрол.
Втората група фактори касае спецификата на професията. По-стресови са професиите в сфери като здравеопазване, образование, силовите структури, съдебните ведомства, маркетинга и продажбите. Ръководителите на различни нива също са изложени на висок стрес. „Особеностите на професията, които най-силно въздействат на бърнаут, са свързани с постоянна необходимост от контакти в сложни емоционални ситуации, натиск за постигане на резултати, например в продажбите и маркетинга, където възнаграждението зависи от постигнатото. По-застрашени от професионално прегаряне са и служителите с професии, свързани с изпълнението на сложни задачи или със сериозни последици при грешка“, посочи Томов.
Третата група фактори е свързана с разминаването между очакванията за организацията и реалната работна среда. Тук попадат претоварване, преумора, извънреден труд, кратки срокове, неефективен стил на управление, конфликти във взаимоотношенията, несправедливо възнаграждение и липса на възможности за кариерно развитие, отбеляза гостът.
В началото хората често пренебрегват симптомите на бърнаут. За да се предотврати професионалното прегаряне, е ключово да се обръща внимание на психичното здраве, да се води здравословен начин на живот и да се поддържа баланс между професионалния и личния живот. Важно е също така да се управляват приоритетите, да се умее да се отказват допълнителни или претоварващи задачи и да се разбират собствените чувства. Томчо Томов обаче отбеляза, че в България все още липсва достатъчно развита култура за опазване на психичното здраве.