Мнозинство от участниците в скорошно социологическо проучване на базираната в Анкара агенция „Метропол Рисърч“ заявяват, че оценяват управлението на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) през 2025 г. като неуспешно в ключови политики, сред които икономиката, бежанската политика, земеделието и борбата с насилието срещу жените.
Изследването е проведено между 10 и 16 декември в 28 провинции с участието на 1103 души. Респондентите са били попитани дали смятат правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган за успешно в различни сфери на управление.
Над 70% от анкетираните посочват провал в няколко основни области. Данните показват, че 75,3% определят икономическата политика като неуспешна, 74,2% смятат, че правителството не се справя с насилието срещу жените, 74% изразяват недоволство от аграрната политика, а 71,8% имат отрицателна оценка за бежанската политика.
По други теми мненията са по-разделени. Здравната политика е оценена като успешна от 47,1%, докато 49,9% я определят като неуспешна. В областта на външната политика 42,5% дават положителна оценка, срещу 51,9%, които я смятат за неуспешна.
Резултатите от проучването идват на фона на нарастващо обществено недоволство от влошаващите се икономически условия в Турция.
Страната се намира в условия на двуцифрена инфлация от 2019 г., което рязко повиши разходите за образование, жилища, здравеопазване, храни и транспорт. Годишната инфлация, достигнала връх от 85,5% през октомври 2022 г., е спаднала до 30,9%, сочат официалните данни.
Независими изследователи оспорват тези числа. Групата за изследване на инфлацията (ENAG) съобщи по-рано този месец за годишна инфлация от 56,14% – почти двойно над официалната стойност.
Въпреки понижаването на инфлацията в официалната статистика, покачващите се цени продължават да притискат потребителите, особено при стоките от първа необходимост. Много домакинства са принудени да променят потребителските си навици и да ограничават разходи за базови нужди.
Турската лира също е загубила над 130% от стойността си спрямо щатския долар от средата на 2022 г., като курсът се е повишил от около 17,5 до над 40 лири за долар в рамките на три години.
Общественото безпокойство по отношение на здравната политика отразява засилващия се натиск върху турската здравна система. Съотношението лекари–население остава значително под международните стандарти – 239 лекари на 100 000 души при средно 402 в ЕС и 390 в страните от ОИСР.
Недостигът води до дълги срокове за операции, претъпкани спешни отделения и забавяния от месеци за прегледи при специалисти.
Лекарите посочват прекомерната натовареност, натиска от централизираната система за записване на часове (MHRS), ниските възнаграждения спрямо разходите за живот и честите прояви на насилие в болниците като основни причини за недоволството в сектора. По данни на медицински организации физически нападения срещу здравни работници се регистрират почти ежедневно.
Това напрежение подхранва нарастваща емиграция на медици. По данни на Турската лекарска асоциация през 2023 г. страната са напуснали 3050 лекари, през 2024 г. – 2669, а през първите 11 месеца на 2025 г. – 2400. В някои провинции недостигът е довел до ситуация, при която ключови специалности като онкология и педиатрия разполагат само с един специалист или изобщо нямат такъв, принуждавайки пациентите да пътуват на дълги разстояния за лечение.
Проучването отразява и трайната обществена загриженост относно насилието срещу жени в Турция, където те често стават жертви на убийства, изнасилвания и физически посегателства, сочат организации за защита на правата на жените и мониторингови структури.
Критици твърдят, че политиките на правителството на ПСР допринасят за проблема, като позволяват на извършителите да избегнат отговорност. Тези критики се засилиха след оттеглянето на Турция от Истанбулската конвенция, официално наречена Конвенция на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие.
Международният договор задължава държавите да приемат законодателство за наказателно преследване на извършителите на домашно насилие и сходни престъпления, включително изнасилване в брака и женско генитално осакатяване. Въпреки възраженията на международната общност и правозащитни организации, президентът Ердоган издаде указ през март 2021 г., с който страната се оттегли от конвенцията.