Промените в Изборния кодекс и въвеждането на нови технологии в изборния процес предизвикват сериозни дискусии сред експертите. Основен акцент в дебата е липсата на прозрачност относно новите устройсва и рискът от политическо влияние върху удостоверяването на машините. Това стана ясно от коментарите на бившия председател на Централната избирателна комисия (ЦИК) Александър Андреев и политолога и специалист по изборни системи Даниел Стефанов в ефира на „Тази сутрин“.
Основна критика към настоящата процедура отправи Даниел Стефанов, който подчерта, че контролът върху изборните технологии в момента е съсредоточен в ръцете на политическо лице, вместо в независим орган.
„Той обясни, че в момента практически подписа на едно политическо лице – министъра на електронното управление, решава дали машината работи както трябва, или не. По европейските стандарти за технологии в изборите това е недопустимо. Това трябва да се прави от независим орган. Има опит това да се изчисти в този законопроект – тази функция ще отиде в ЦИК“, посочи Стефанов.
Политологът отбеляза като положителна стъпка предложението в новия законопроект машините да преминават през пет етапа на проверка, за разлика от сегашния единствен етап.
Александър Андреев изрази съмнения дали предлаганите изменения действително ще подобрят процеса или ще създадат допълнителни усложнения. Според него съществува риск от объркване, тъй като се въвеждат нови правила за технология, която все още е непозната за участниците в процеса.
Бившият председател на ЦИК предупреди за потенциални логистични и правни абсурди:
„Една част от тези промени е под въпрос дали ще подпомогнат промяната на изборите към по-добро, или ще доведат до един евентуален хаос, защото ние виждаме, че в момента ще се въведе една нова технология, която никой не знае каква е, или най-малкото не са виждали машините какво представляват.
Има някаква машина, която беше показана, но дали това е машината, за която всички говорят, не се знае. На второ място, ако не могат да бъдат доставени тези машини, има текст, който казва, че ще се прилагат досегашните правила, т.е. в един момент, може би ще имаме едни машини, които трябва да доставим.
От друга страна ще има вече едни нови правила, т.е. старите, които в момента ще действат, а именно с машини и хартия – така, както е гласувано до момента“, анализира ситуацията Андреев.
Той допълни, че основната неяснота остава около същността на новите устройства: „Въпроса, който всички си задават, е какво представляват тези сканиращи устройства“.
Тревожен е фактът, че дори народните представители, които обсъждат и гласуват промените, нямат реална представа за технологията, която се опитват да въведат. Александър Андреев разкри, че това е било потвърдено по време на парламентарните обсъждания.
Според Даниел Стефанов, проблемът надхвърля чисто техническите параметри на законопроекта. Основната пречка пред качествен изборен процес е силното политическо противопоставяне и превръщането на самите правила в оръжие за политическа борба.
„За мен най-големият проблем дори не е този проектозакон, за мен най-големият проблем е липсата на елементарен политически диалог по тази тема. Това се държи от една страна на голямото противопоставяне, от друга на факта, че изборните правила вече са част от политическата борба. Всяка партия има собствена технология и оттам нататък трябва да се бием с тях. Стигнали сме до някакъв абсурд, в който същото няма значение дори какво се предлага. Защото виждате, че едната партия е предложила нещо подобно в началото на годината, а другата го предлага сега“, коментира политологът.