Напрежението в Пекин е достигнало критична точка. Извършен е неуспешен опит за държавен преврат, насочен срещу китайския лидер Си Дзинпин. Според историка и журналист Симеон Миланов, позоваващ се на руски и западни източници, на 18 януари 2026 г. е бил планиран арестът на държавния глава, но заговорът е бил разкрит буквално часове преди реализацията му.
В центъра на събитията стоят висши военни фигури от най-близкото обкръжение на китайския лидер. Организаторите на опита за сваляне на властта са идентифицирани като началника на Генералния щаб на Народноосвободителната армия на Китай – Ли Чан Лъ, и заместник-председателя на Централния военен съвет – Джан Юша. Двамата са задържани заедно със семействата си след драматичен сблъсък в китайската столица.
Какво знаем за опита за преврат?
Планът на заговорниците е предвиждал арестуването на Си Дзинпин в правителствения хотел „Jingxi“ в Пекин, където той често отсяда. Информацията за готвената акция е изтекла и достигнала до лидера два часа преди началото ѝ. Това е позволило на Си Дзинпин да напусне сградата навреме и да организира контрамерки.
Когато въоръженият отряд на заговорниците е настъпил към хотела, те са били посрещнати с масиран огън от президентската охрана. Последвалата престрелка е завършила с неутрализирането на бунтовниците. Според наличната информация, генерал Джан Юша не е знаел, че плановете са разкрити, и е изпратил отряда си в капан.
Мотивът, под който генералите са планирали да действат, е бил формулиран като акция „за спасението на партията и държавата“. Освен обвиненията в държавна измяна, срещу единия от генералите е повдигнато обвинение за държавно предателство. Става въпрос за изнасяне на държавни тайни свързани с ядрените оръжия на Китай.
Как ще се отрази този опит за преврат на китайската армия?
След инцидента контролът върху въоръжените сили е поет директно от висшите партийни органи. Смята се, че именно Си Дзинпин ще поеме тази функция. Дейността на Генералния щаб е временно преустановена, а армията се управлява на „ръчен режим“. Всички военни формирования са приведени в състояние на повишена бойна готовност, като придвижването на войски и провеждането на учения са спрени до второ нареждане.
Мерките за сигурност включват и конфискуване на мобилните телефони на офицери и войници, за да се предотврати изтичането на информация. Анализатори прогнозират, че тези събития ще отключат една от най-мащабните чистки в историята на Китайската комунистическа партия от времето на Мао Цзедун насам.
Геополитически контекст и ролята на Запада
Опитът за преврат се случва на фона на сложната геополитическа обстановка. Очаква се американският президент Доналд Тръмп да посети Китай през април, а Си Дзинпин да върне визитата в САЩ през август или септември тази година. Междувременно Индия и останалите страни от БРИКС работят активно по внедряването на новата платежна система BRICS Pay, която цели да заобиколи щатския долар и системата SWIFT – ход, който създава сериозни притеснения във Вашингтон.
Според Миланов събитията в Пекин не са изолирани от процесите на Запад. Великобритания, в лицето на премиера Киър Стармър, и Канада търсят пътища за сближаване с Китай заради икономическите си затруднения, което допълнително нагнетява напрежението в англосаксонския лагер. Въпреки това, намесата на външни сили в опита за преврат се разглежда като вероятна, особено предвид данните за шпионаж в полза на САЩ.
Ситуацията в Китай остава динамична. Към момента Пекин запазва мълчание, следвайки традиционната си политика на дискретност при вътрешни кризи.