Ефективността на държавните органи в противодействието на корупцията и конфликта на интереси бе поставена под сериозно съмнение от заместник-председателя на „Възраждане“ и член на правната комисия в парламента Петър Петров. В разговор с журналиста Николай Колев той коментира законодателните промени, касаещи закриването на Комисията за противодействие на корупцията и прехвърлянето на нейните функции към Сметната палата.
Според народния представител, тези маневри не целят реални резултати, а по-скоро симулация на дейност. Петров посочи, че досегашният орган не е постигнал значими успехи през последните години.
„ГЕРБ внесоха законопроект, с който закриват комисията за противодействие на корупцията, която, разбира се, през последните две години и половина не прави абсолютно нищо, за да бори корупцията и конфликта на интереси“, заяви Петров. Той допълни, че възлагането на тези функции на Сметната палата е проблематично, тъй като институцията се ръководи от кадри, избрани в резултат на политически договорки.
„Председателствана от техен кадър, който беше избран през летото на 23-та година от ГЕРБ, ДПС и ППДБ, като част от сделката за пропадналата конституционна съдебна реформа. Няма как сметната палата със същите служители, които са били в комисията за противодействие на корупцията, които ще се преназначат в сметната палата, да бори нито корупцията, нито конфликта на интереси“, категоричен бе депутатът.
Предложения за проверка на стандарта на живот
От „Възраждане“ са предложили пакет от 15 мерки между първо и второ гласуване на промените, целящи да „превентират корупционния риск“. Основен акцент в тях е разширяването на правомощията на проверяващите органи, които да не се ограничават само до документална проверка, а да следят реалния начин на живот на лицата, заемащи публични длъжности.
Петров обясни логиката на предложението: „Направихме така и всъщност предложихме правомощия на служителите на сметната палата да проверяват действията, поведението и стандарта на живот на лицата, вземащи публични длъжности. Защото когато някой се облагодетелства чрез корупция или чрез действия, които са в конфликт на интереси, той го прави, за да получи имотна облага“.
Според юриста тези проверки трябва да обхващат и период от три години след напускането на поста, тъй като често именно тогава се наблюдава рязко забогатяване. „В годишните си данъчни декларации те да декларират вече и своите пътувания и вояжи в чужбина, защото именно там се проявява този изведнъж повишен стандарт на живот“, добави той.
Допълнително бе предложено задължение за деклариране на участие като пълномощници в сделки над 5000 лева, за да се пресече практиката за придобиване на имущество чрез подставени лица.
Символични санкции при сериозни злоупотреби
Един от най-сериозните проблеми, изтъкнати от Петър Петров, е размерът на налаганите глоби, които той определи като неадекватни спрямо извличаните ползи. Той даде конкретен пример за диспропорцията между нарушение и наказание.
„В един случай, аз го цитирах от трибуната, тази санкция е 1248 лв, а се оказва, че конфликтът на интереси е довел до имотна облага на свързано с него лице в размер на получени бонуси към заплатата общо 92 000 лв. Като е получил 92 000 лв държавни пари, къде е санкцията, ако ще му вземеш 1248 лв? Никъде“, подчерта Петров.
Статистиката, представена от депутата, показва ниска ефективност на наложените наказания в предходните години. „200 000 лв през 24-та година, 190 000 лв през 25-та година. Това са смешни санкции за само 10 или 12 случая на установен конфликт на интереси“, коментира той.
За да се коригира това, от „Възраждане“ предлагат при установен конфликт на интереси да се отнема цялото трудово възнаграждение на лицето за периода от назначаването му до установяването на нарушението, а не само дневното възнаграждение, както е според сегашния закон.
Защита на подаващите сигнали и съдебен контрол
По време на разговора бе засегната и темата за гражданския контрол. Петров настоява за по-ефективна защита на хората, които подават сигнали за корупция, включително възможност те сами да искат съдействие от МВР, без да зависят от преценката на председателя на Сметната палата.
Освен това той отбеляза сериозен пропуск в процедурите при неустановяване на нарушения. По данни на комисията, около 120 производства годишно завършват със заключение, че няма конфликт на интереси. Петров предлага тези решения да подлежат на съдебен контрол по инициатива на подателя на сигнала.
„Ние предлагаме то да може да оспори по съдебен ред това решение на съответния орган, в случая на сметната палата, която не била установила конфликт на интереси“, заяви Петров, изразявайки опасение, че много от тези решения може да са „порочни и незаконосъобразни“.