По повод публикации в медиите за постановено решение на Административен съд София – град /АССГ/, с което КПКОНПИ е осъдена да заплати на Трайчо Трайков обезщетение за понесени от него морални и материални вреди, както и по повод публични изявления на г-н Трайков в тази насока, Пресцентърът на Комисията предоставя информация.
През месец август т.г. АССГ присъди обезщетение на Трайчо Трайков за претърпени неимуществени вреди и пропуснати ползи в резултат от решение на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /КПУКИ/, с което е бил установен конфликт на интереси по отношение на Трайков във връзка с предоставянето на концесия на „Каолин“ АД.
Производството по установяване на конфликта на интереси е водено през 2012 г. по сигнал на самия Трайков, след освобождаването му от поста министър на икономиката, енергетиката и туризма.
През 2019 г., ден преди изтичането на петгодишния давностен срок за търсене на отговорност, г-н Трайков предяви иск по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ срещу КПКОНПИ, като правоприемник на КПУКИ. Решението на АССГ не е окончателно. В законоустановения срок КПКОНПИ внесе касационна жалба във Върховния административен съд (ВАС).
В жалбата се посочва, че когато производството за установяване на конфликт на интереси е приключило, в сила са били разпоредбите на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /ЗПУКИ – отм./. Съгласно Глава Пета от действащия тогава закон, лице, заемащо публична длъжност, няма право в продължение на една година от освобождаването си от длъжност да сключва трудови или други договори с търговските дружества, по отношение на които е изпълнявало разпоредителни или контролни функции. В тази връзка АССГ необосновано е възприел твърденията на Трайков за пропуснати ползи – че не е могъл да заеме предложената му, според него, управленски позиции в международни компании /вкл. EVN AG, с дъщерно дружество EVN България/ вследствие на негативния отзвук от решението за установяване на конфликт на интереси на КПУКИ.
Невъзможността на Трайчо Трайков да започне работа на визираните в иска му длъжности всъщност се дължи на забраната на закона, в чийто обхват той попада в качеството си на лице, заемащо публична длъжност – министър. Решението на КПУКИ няма отношение към тези обстоятелства, поради което държавата, в лицето на Комисията, не следва да дължи обезщетение. И без такова решение и твърдяният отзвук от него, г-н Трайков не би могъл да започне работа в такива компании, защото законът му забранява това.
КПКОНПИ е възразила и срещу твърденията на г-н Трайков за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в „душевни болки и страдания“ и „опетняване на доброто име“ заради широкото отразяване на случая в публичното пространство. Комисията е задължена по закон да публикува своите решения на официалната си интернет страница и това се прави по отношение на всички, вкл. и г-н Трайков. В този смисъл повишеният журналистическият интерес към него не е обусловен от публикуването на решението на КПУКИ на ведомствената интернет страница, а от заеманата висша публична длъжност от Трайков тогава – министър на икономиката, енергетиката и туризма.