Унгарският външен министър Петер Сиярто разкритикува Хърватия, след като Загреб изглежда отхвърли искане за доставка на руски петрол през своето пристанище и по тръбопровода „Адрия“, съобщи TVP World.
Както Унгария, така и Словакия – чиито правителства поддържат по-благосклонен тон към Москва – поискаха от Хърватия допълнителни руски доставки, след като ключовият петролопровод „Дружба“ беше повреден.
„Дружба“ и спорът около доставките
Мащабният тръбопровод „Дружба“, който транспортира руски петрол през Украйна още от 60-те години, е жизненоважен за Унгария и Словакия. Потокът по него е спрян от 27 януари. Киев посочи руска атака като причина за прекъсването, докато Будапеща и Братислава обвиниха Украйна, че умишлено задържа доставките.
След искането към Загреб за съдействие чрез морски доставки по тръбопровода „Адрия“ (известен още като JANAF), хърватският министър Анте Шушняр заяви, че маршрутът може да поеме повече петрол, но намекна, че той не бива да бъде с руски произход.
„Барел, закупен от Русия, може да изглежда по-евтин за някои държави, но помага за финансирането на войната и атаките срещу украинския народ“, написа Шушняр в X.
Той добави, че е „време да се спре това военновременна печалбарство“.
Будапеща: Не искаме услуга, а спазване на правилата
В отговор Петер Сиярто заяви, че Унгария не търси „услуга“ от Хърватия, а изпълнение на задълженията ѝ по европейското законодателство.
„Унгария не иска от Хърватия услуга по отношение на петролопровода ‘Адрия’, а спазване на обвързващите правила на ЕС в случай че транзитът по тръбопроводи стане затруднен или невъзможен“, написа той.
Сиярто обвини Украйна, че „блокира доставките на петрол по тръбопровода ‘Дружба’ по политически причини“ и подчерта, че при подобни обстоятелства европейското законодателство позволява на Унгария и Словакия да закупуват руски петрол по море.
„Сега тръбопроводът ‘Адрия’ може да бъде използван по предназначение – като допълнителен маршрут, когато източните доставки са възпрепятствани, дори ако не може самостоятелно да осигури изцяло нуждите на Унгария и Словакия“, добави той.
Енергиен спор с геополитически измерения
Случаят отново изостря напрежението в рамките на ЕС по отношение на енергийната зависимост от Русия. Докато част от държавите членки настояват за пълно откъсване от руския внос, други – сред които Унгария и Словакия – продължават да защитават необходимостта от запазване на доставките поради енергийна сигурност и икономически съображения.
Спорът около „Дружба“ и „Адрия“ се превръща в пореден тест за единството на ЕС по въпроса за санкциите и енергийната политика спрямо Москва.
