Омбудсманът Велислава Делчева изпрати становище по проекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс до Министерство на правосъдието на България, насочен към засилване на наказателноправната защита на децата като особено уязвима група.
В позицията си общественият защитник подчертава, че предложенията са в съответствие с Конституцията на Република България, международните стандарти за закрила на детето и развиващата се европейска правна рамка. Според нея промените отразяват необходимостта от осъвременяване на наказателното законодателство в условията на глобална дигитализация и развитието на информационните и комуникационните технологии.
Делчева оценява положително предвидените изменения, свързани с давностните срокове, които да започват да текат от навършване на пълнолетие от пострадалото лице. Тя е категорична, че това гарантира реална възможност на пострадалите деца да упражнят правата си, като се адресират практическите затруднения, произтичащи от незрялостта, зависимостта и страха, които често възпрепятстват своевременното съобщаване за престъпления.
Омбудсманът акцентира и върху необходимостта от преодоляване на дефицити в транспонирането на европейски директиви, включително по отношение защитата на жертвите. В становището се отбелязва, че технологичният напредък и използването на изкуствен интелект поставят допълнителни предизвикателства пред правоприлагащите органи, особено при престъпления срещу деца, включително при записване и разпространение на насилие в онлайн среда.
Делчева подкрепя и предложението за по-тежка наказуемост при престъпления срещу деца под 10-годишна възраст, като посочва по-високата степен на уязвимост и невъзможност за самозащита на тази възрастова група. Според нея подобен подход съответства на принципите за справедливост и пропорционалност и следва тенденциите в редица европейски държави.
В същото време омбудсманът поставя акцент върху необходимостта от прецизност на правните понятия при доразвиването на системата от квалифицирани признаци при престъпленията против половата неприкосновеност на малолетни и непълнолетни лица.
„В частта, в която като квалифициращ признак се въвежда хипотезата, при която от деянието са настъпили „значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия“, следва да се има предвид, че понятието „морално развитие“ носи ценностен и културно обусловен характер“, пише омбудсманът.
Тя предупреждава, че докато вредите за физическото и психическото развитие могат да бъдат установени чрез експертизи, вредите за моралното развитие трудно могат да бъдат доказани с инструментите на наказателния процес.
„Нещо повече, използването на морални категории създава риск от нееднакво прилагане, субективизъм и разширително тълкуване, което може да накърни принципа на правната сигурност и не би се постигнала целта на засилената защита на уязвимата група деца“, предупреждава общественият защитник.
Според Делчева въпросът за моралните последици остава неясен и може да доведе до различна съдебна практика и затруднения при доказването. В заключение омбудсманът определя предложените изменения като важна стъпка към подобряване на правната защита на децата, като подчертава значението на ефективното и справедливо прилагане на новите разпоредби.