„Приятели,
утре е ден за размисъл. Кой да размишлява? Избирателите ли? Не. През изминалите години от 10.11.1989 до днес, те вече са оформили мнението си. Лашкаха се, загърбваха написаното на фасадата на старото Народно събрание и издигаха месии, даваха власт на солидни партии с кошници с кадри, подкрепяха новосъздадени политически формации, вярваха и се разочароваха, смееха се и плакаха. Лека полека се стигна до политически ступор от който произлязоха, попръжните, псувните, черния ПР, ровенето в мръсното бельо и омразата. До такава степен се намразиха човеците, че вече не могат пък и не искат да видят доброто в другите. Сочеха треската в окото на опонента, а кола в собственото си не виждаха.
Но започнаха да се появяват човеци, които си припомниха изписаната фраза „Съединението прави силата!“ и легендата за царя, синовете му и съчките.
Милиони ще гласуват и за да не отиде избирателният им глас на вятъра и това да се повтори и потрети, ще трябва и избраните от нас политици да си припомнят завещаната мъдрост на предците ни. По-добре обединени в името на малкото добро, отколкото разединени от голямото зло.
Бяло мисли и бяло ще те стигне! – казали са мъдрите ни предци.“