Навършват се 142 години от обявяването на София за столица на България. Историците разказват, че когато решението е взето, в залата настава еуфория, че това са първите стъпки от изграждането на една силна и независима държава.
- Реклама -
На 3-ти април 1897 година в Търново се свиква учредително събрание. На масата сядат държавници и интелектуалци. Поставена е ключова цел – да се вземе решение къде ще е сърцевината на Княжество България.
По предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (4 април е обявен за празник на София).
Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Градоустройствените промени започват с голям размах скоро след това събитие.
Центърът на града започва да се измества от площада при Баня Баши джамия към площада около Съборната катедрала „Св. Крал“ (днешната църква „Света Неделя“), където се срещат под прав ъгъл още от Античността четирите основни пътни артерии на Сердика-Средец-София.
Оформени са широки радиални булеварди, а малките криви „сокаци“ са заменени от успоредни квартални улици, които се пресичат под прав ъгъл. Историческият център на София обхваща територията заключена в рамките на булевардите Сливница, Васил Левски, Патриарх Евтимий и Христо Ботев.
Представителният център на града се оформя около княжеския дворец (царския дворец) и Народното събрание, а районът става средище не само на политическия живот, но и на културни и обществени прояви. През 1907 г. в близост е открита сградата на Народния театър. В началото на XX в. булевард „Цар Освободител“ е застлан с прословутите „жълти павета“, които свързват Двореца с площад Народно събрание и паметника на руския цар Александър II (Царя Освободител). По-нататък булевардът стига до започналия да се оформя в края на XIX в. нов квартал на преподаватели, политици, юристи и офицери.
Навършват се 142 години от обявяването на София за столица на България. Историците разказват, че когато решението е взето, в залата настава еуфория, че това са първите стъпки от изграждането на една силна и независима държава.
- Реклама -
На 3-ти април 1897 година в Търново се свиква учредително събрание. На масата сядат държавници и интелектуалци. Поставена е ключова цел – да се вземе решение къде ще е сърцевината на Княжество България.
По предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (4 април е обявен за празник на София).
Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Градоустройствените промени започват с голям размах скоро след това събитие.
Центърът на града започва да се измества от площада при Баня Баши джамия към площада около Съборната катедрала „Св. Крал“ (днешната църква „Света Неделя“), където се срещат под прав ъгъл още от Античността четирите основни пътни артерии на Сердика-Средец-София.
Оформени са широки радиални булеварди, а малките криви „сокаци“ са заменени от успоредни квартални улици, които се пресичат под прав ъгъл. Историческият център на София обхваща територията заключена в рамките на булевардите Сливница, Васил Левски, Патриарх Евтимий и Христо Ботев.
Представителният център на града се оформя около княжеския дворец (царския дворец) и Народното събрание, а районът става средище не само на политическия живот, но и на културни и обществени прояви. През 1907 г. в близост е открита сградата на Народния театър. В началото на XX в. булевард „Цар Освободител“ е застлан с прословутите „жълти павета“, които свързват Двореца с площад Народно събрание и паметника на руския цар Александър II (Царя Освободител). По-нататък булевардът стига до започналия да се оформя в края на XIX в. нов квартал на преподаватели, политици, юристи и офицери.
