„България трябва да развие Регионален кризисен център, свързан с адаптация към климатичните промени“. Това каза пред БНР бившият министър на околната среда и водите Юлиян Попов, старши съветник на Европейската фондация за климата.
„Надявам се един ден да стане това – България трябва да развие Регионален кризисен център. Защото това, което изпитва Гърция – тя е в много голяма степен подложена на риск от горски пожари – изисква не само гръцка намеса, изисква и международна намеса, когато кризата е много голяма. Така че един Регионален център, свързан с адаптация към климатичните промени и справяне с екстремни състояния, който е базиран в България, би бил от голяма помощ и за България, и за съседните страни. Освен това би бил перфектната регионална дипломация, защото няма по-добра дипломация от това да помогнеш на съседната страна, когато става дума за беда“.
Той подчерта, че дирекцията по политики, свързани с промените на климата в МОСВ, при неговото управление е била превърната в главна дирекция, „което ѝ дава по-висока степен на влияние и на анали“, както и е бил увеличен нейният екип:
„Много е важно тази дирекция да работи с всички министерства – на здравеопазването, на енергетиката, социалното, на регионалното развитие и т.н. Това е структурна промяна, която вече дава резултати и се надявам в бъдещето да промени климатичната политика в България. Повечето министерства на страните от ЕС, които са свързани с климат, са министерства на климата и нещо – на енергетиката и климата, на иновациите и климата, на околната среда и климата. Аз имах амбицията да прекръстим МОСВ на Министерство на околната среда и климата, но може би това ще стане в бъдеще“.
Юлиян Попов изтъкна, че в края на юли в София ще се състои най-голяма международна научна конференция за климата:
„Тя ще събере делегации от над 150 държава и ще може да въвлече много български учени и хора, които се занимават професионално с климатичните промени. Тогава нашето разбиране на климатичните промени ще могат да навлязат в научните среди много дълбоко. Защото предвижданията не трябва да се правят на базата на тревога, а на базата на модели и на наука. Това е голямо постижение, че успяхме да го докараме в България“.
Напоителната система за земеделие в България трябва да се възстанови, категоричен беше бившият министър на околната среда и водите и добави, че трябва да се преосмисли начинът, по който се управляват язовирите в страната:
„Управлението на водата в България трябва драматично да се промени. … Това е управление на язовирите, почистване и ревитализация на реките, включително и в градски условия, и напоителните системи. Трябва да се намалят значително загубите във ВиК. … Всичко това трябва да се преосмисли. Инвестициите в тази сфера са огромни, но те са оправдани заради бъдещето на нашите деца, защото климатичните промени, загубите на води са нещо, което може да докара огромни щети на България, ако не се овладее този сектор, който сега е малко оставен“.