Делегати от близо 200 страни се събират днес в Дубай, Обединените арабски емирства (ОАЕ), за откриването на срещата на върха на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), известна като КОП28 (COP28).
Тази година България за първи път ще участва на форума със собствен щанд, където представители на властите, бизнеса, финансиращи институции и гражданското общество ще представят амбициите и постиженията на страната ни в областта на климатичната политика в 22 панела с 22 събития. Очаква се президентът Румен Радев да открие павилиона утре, на 1 декември.
Намаляване на вредните емисии в атмосферата, постепенно оттегляне от използването на изкопаеми горива, предоставяне на средства от богатите за бедните страни, за да го сторят, както и за компенсиране на щетите от измененията на климата ще бъдат сред водещите теми, около които ще се водят разговорите.
Годишната конференция, която ще продължи до 12 декември, се провежда в момент, когато светът е напът през 2023 г. да постави нов рекорд за най-високи отчетени температури, припомня Ройтерс. Същевременно нови доклади потвърждават, че поетите до момента ангажименти в областта на климатичната политика не са достатъчни, за да предотвратят най-тежите последици от глобалното затопляне.
През 2015 г. в Париж страните по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (198 страни) се ангажираха да ограничат, ако е възможно, ръста в глобалните температури до 1,5 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалната епоха и след това очертаха национални траектории за намаляване на парниковите газове. Настоящите ангажименти обаче подготвят света за по-топъл климат с 2,8 градуса по Целзий до 2100 г.
Сред ключовите решения, които трябва да бъдат взети в Дубай, ще бъде дали за първи път да се договори постепенен отказ от световното потребление на изкопаеми горива и замяната им с източници на енергия като слънце, вятър и др., предвид че парниковите газове, отделени от изгарянето на изкопаеми горива, са основната причина за климатичните промени.
Събитието тази година се очаква да събере рекордните 70 000 души, включително най-много представители на бизнеса от всички проведени досега климатични срещи на върха на ООН.
Видни личности като индийският президент Нарендра Моди и британският крал Чарлс Трети вероятно също ще присъстват, докато папа Франциск отмени плановете си за участие заради влошеното си здравословносъстояние. Президентът на САЩ Джо Байдън също ще пропусне форума.
Важна задача на КОП28 ще бъде да се направи оценка колко голямо е отклонението от целта за повишаване на температурите до максимум 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалната епоха. Процесът, известен като „Глобалната равносметка“ ще включва план на високо равнище, който да насочва страните какво да направят, за да постигнат тази цел. След това от правителствата ще зависи да превърнат този план в национални политики и цели, които ще трябва да представят пред ООН през 2025 г.
В навечерието на конференцията ЕС, САЩ и ОАЕ събираха подкрепа за споразумение за утрояване на мощностите за възобновяема енергия в света, инсталирани до 2030 г. Над 100 страни вече са подкрепили тази инициатива, макар някои като Китай и Индия все още да не са напълно убедени.
Друга ключова задача на форума е оформянето на първият в света фонд за компенсиране за загуби, който трябва да помогне на страните, които вече са понесли непоправими щети от последиците на климатичните промени като суши, наводнения и повишаване на морското равнище. Представители на развитите и развиващите се страни са постигнали първоначално споразумение по структурата на фонда, но сделката не е окончателна, докато не бъде одобрена от страните на КОП28.
Друг тест е дали богатите държави ще обявят предоставяне на средства за този фонд на конференцията. ЕС и САЩ вече обявиха, че ще го направят и притискат Китай и ОАЕ да сторят същото.
СНИМКА: БГНЕС