Ньойският договор е една от най-пагубните спогодби в цялата българска история. Договорът е подписан на тази дата точно преди 101 години – на 27 ноември 1919 година.
- Реклама -
„Ньойският договор е наказанието за погрешния избор от лятото на 1915 година, когато цар Фердинанд и правителството на Васил Радославов вкарват България във войната на страната на Тройния съюз.“ Това твърди историкът акад. Георги Марков.
„Това е стратегическа грешка на управляващите. Но цар Фердинанд се прибира в Кобург, а Васил Радославов намира убежище в Баден-Баден. А плаща българският народ.“, споделя още той.
В края на Първата световна война – най-големия до този момент световен конфликт, българската държава е от страната на загубилите. Тя, както и останалите съюзници от Централните сили, е принудена да сключи договор, който предначертава бъдещето на Европа, договор, който поставя крайно жестоки клаузи върху победените страни и години по-късно дава отражението си върху целия свят.
Този договор е поредната национална катастрофа за страната. Той откъсва от България Струмишко, Босилеградско, Царибродско и половината от Кулско. Отнема излаза към Бяло море през Западна Тракия, потвърждава разделянето на Македония между Сърбия и Гърция и отнема Южна Добруджа – житницата на България.
Ньойският договор е една от най-пагубните спогодби в цялата българска история. Договорът е подписан на тази дата точно преди 101 години – на 27 ноември 1919 година.
- Реклама -
„Ньойският договор е наказанието за погрешния избор от лятото на 1915 година, когато цар Фердинанд и правителството на Васил Радославов вкарват България във войната на страната на Тройния съюз.“ Това твърди историкът акад. Георги Марков.
„Това е стратегическа грешка на управляващите. Но цар Фердинанд се прибира в Кобург, а Васил Радославов намира убежище в Баден-Баден. А плаща българският народ.“, споделя още той.
В края на Първата световна война – най-големия до този момент световен конфликт, българската държава е от страната на загубилите. Тя, както и останалите съюзници от Централните сили, е принудена да сключи договор, който предначертава бъдещето на Европа, договор, който поставя крайно жестоки клаузи върху победените страни и години по-късно дава отражението си върху целия свят.
Този договор е поредната национална катастрофа за страната. Той откъсва от България Струмишко, Босилеградско, Царибродско и половината от Кулско. Отнема излаза към Бяло море през Западна Тракия, потвърждава разделянето на Македония между Сърбия и Гърция и отнема Южна Добруджа – житницата на България.
