Навършват 101 години от рождението на големия български творец Валери Петров. „Аз съм човек на надеждата“, казваше той. Днес обръщаме поглед назад, за да си спомним за любимия на поколения автор.
- Реклама -
Валери Петров е роден в семейството на д-р Нисим Меворах, виден адвокат, обществен деятел и дипломат, и Мария Петрова, която е преподавателка по френски.
Малко известен е фактът, че след като завършва Италианския лицей в София, той учи и хуманитарна медицина в Софийския университет. Упражнявал е съвестно лекарската професия, макар и за кратко.
През 1944 г. обаче Петров взима съдбоносното решение да следва сърцето си и поеме по пътя на творчеството. Първоначално започва работа в „Радио София“, а после участва във втората фаза на Отечествената война като военен писател във в. „Фронтовак“. След войната е един от основателите и зам.-гл. редактор на в. „Стършел“ (1945-1962 г.).
Служил е и като лекар във военна болница и в Рилския манастир. След това отново се обръща към творческата дейност- от 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. Интересен факт е и че е бил народен представител в VII Велико народно събрание.
Навършват 101 години от рождението на големия български творец Валери Петров. „Аз съм човек на надеждата“, казваше той. Днес обръщаме поглед назад, за да си спомним за любимия на поколения автор.
- Реклама -
Валери Петров е роден в семейството на д-р Нисим Меворах, виден адвокат, обществен деятел и дипломат, и Мария Петрова, която е преподавателка по френски.
Малко известен е фактът, че след като завършва Италианския лицей в София, той учи и хуманитарна медицина в Софийския университет. Упражнявал е съвестно лекарската професия, макар и за кратко.
През 1944 г. обаче Петров взима съдбоносното решение да следва сърцето си и поеме по пътя на творчеството. Първоначално започва работа в „Радио София“, а после участва във втората фаза на Отечествената война като военен писател във в. „Фронтовак“. След войната е един от основателите и зам.-гл. редактор на в. „Стършел“ (1945-1962 г.).
Служил е и като лекар във военна болница и в Рилския манастир. След това отново се обръща към творческата дейност- от 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. Интересен факт е и че е бил народен представител в VII Велико народно събрание.
